е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Отмъщението на географията
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

В допълнение към неспособността да реши проблемите си с политическата легитимност арабският свят не е способен да подсигури собствената си среда за оцеляване.


Народите от платото на Турция ще доминират над арабите през ХХI век


защото турците имат вода, а арабите нямат. Всъщност, за да развие отчайващо бедния си югоизток и така да потисне кюрдския сепаратизъм, Турция ще трябва да отклонява нарастващи количества вода от реката Ефрат за сметка на Сирия и Ирак. Докато Близкият изток се превръща в царство на засушливите градски райони, водата поскъпва спрямо петрола. Страните, които разполагат с нея, ще запазят способността си (а съответно и силата) да изнудват тези, които я нямат. Водата ще бъде като ядрената енергия и поради това съоръженията за обезсоляването й, както и енергийните мощности с военно-гражданска употреба ще бъдат основните цели на ракетните удари в бъдещите войни.

Последната разломна зона е персийската сърцевина, простираща се от Каспийско море до иранския север и до Персийския залив в южната част на страната. На практика целият петрол и природен газ в по-широкия Близък изток се намират в този регион. Както корабните маршрути се разклоняват по всички посоки от Персийския залив, тръбопроводите все повече ще се разклоняват от каспийския регион в посока Средиземноморието, Черноморието, Китай и Индийския океан. както отбелязват Джефри Кемп и Робърт Е. Харкави в книгата си "Стратегическата география и променящият се Близък изток", единствената страна, разположена в двете богати на енергийни ресурси области, е Иран. Персийският залив притежава 55% от световните запаси на суров нефт, а Иран доминира целия залив от Шат ел Араб на иракската граница до пролива Ормуз на югоизток - брегова линия от 1317 морски мили.


Не е случайно, че Иран е първата суперсила на древния свят.


В това определено има географска логика. Иран е универсалната връзка в по-големия Близък изток, тясно споен с всички по-външни сърцевини. Границата му следва и се адаптира към естествените контури на ландшафта - плата на запад, планини и морета на север и юг и ширналата се пустиня в посока Афганистан на изток. По тази причина Иран има далеч по-достолепна история като национална държава и градска цивилизация от повечето останали места в арабския свят и в Полумесеца на плодородието. За разлика от географски нелогичните страни в прилежащия регион в Иран няма нищо изкуствено. Не е изненадващо, че той сега е ухажван както от Индия, така и от Китай, чиито флоти ще доминират евразийския морски бряг през ХХI век.

От всички разломни зони в по-широкия Близък изток иранското ядро е уникално: нестабилността, която ще предизвика Иран, няма да дойде от неговата имплозия, а от една силна, вътрешно интегрирана иранска нация, която ще експлодира навън, разтърсвайки региона около себе си. С помощ¬та на безкомпромисната си идеология и гъвкавите си разузнавателни служби, Иран командва една неконвенционална постмодерна империя, включваща недържавни образувания в по-широкия Близък изток - "Хамас" в Палестина, "Хизбула" в Ливан и садристкото движение в Южен Ирак. Географската логика на иранската експанзия наистина изглежда злокобно точно като руската експанзия във версията на Макиндър. Географията на Иран днес, както на Русия в миналото, определя най-реалистичната стратегия за стабилизирането на тази разломна зона - възпирането. Както и с Русия, възпирането на Иран може да се постигне, като се поощряват противоречията в непопулярния теократичен режим в Техеран така, че той да се промени отвътре. Основната битка е за сърцата и умовете на иранските граждани, както бе и с източноевропейците по време на Студената война. Иран разполага с едно от най-културните населения в мюсюлманския свят и ако пътувате там, ще срещнете по-малко антиамериканизъм и антисемитизъм, отколкото в Египет. Ето къде битката на идеите се среща с повелите на географията.


***

Географските детерминисти трябва да получат същото почетно място до либералните хуманисти. Да признаят повелите и ограниченията на географията ще бъде особено трудно за американ¬ците, които обичат да мислят, че не ги засягат никакви ограничения. Но отричането на фактите на географията предизвиква само трагедии, което на свой ред ни прави жертви на географията.Още по-трудно е това сега, когато развихрилата се рецесия, за първи път след шест десетилетия, ще доведе до свиването на световната икономика. Не само богатството, но и политическият и социалният ред на много места ще ерозират, оставяйки само природните граници и човешките страсти за арбитри на веч¬ния въпрос кой кого може да принуждава. Мислехме си, че глобализацията се е отървала от антикварния свят на прашасалите карти, но той се завръща с гръм и трясък.

Затова нека да се взрем в картата и да потърсим интелигентни начини за преодоляване на нейните ограничения, което ще направи по-ефективно подпомагането на либералните принципи в света. При сегашното отмъщение на географията това е същността на реализма и разковничето на умната политика - да работим близо до ръба на възможното, без да пропадаме в бездната.

<--  1  2  3  4  5
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.