е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Отмъщението на географията
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

На запад чукарите и деретата на пакистанската т.нар. Северозападна гранична провинция, долепена до Афганистан, са напълно пропускливи. Колкото пъти съм пресичал пакистанско-афганистанската граница, винаги е ставало нелегално. В действителност двете държави са неотделими. От двете страни на границата живеят пущуните. Широкият териториален пояс между Хиндукуш и реката Индус всъщност е Пущунистан - цялост, която заплашва да се появи, ако Пакистан започне да се разпада. Това на свой ред ще доведе до разпада и на Афганистан.

Талибаните са просто поредното въплъщение на пущунския национализъм. И наистина голяма част от сраженията в Афганистан днес се водят в Пущунистан - Южен и Източен Афганистан и племенните райони на Пакистан. В афганистанския север от другата страна на Хиндукуш има по-малко сблъсъци, районът се съживява и изгражда по-тесни връзки с бившите съветски републики в Централна Азия, населени от същите етнически групи, които обитават Северен Афганистан. Тук е истинският свят на Макиндър, на планините и хората, където фактите на географията се препотвърждават ежедневно за огорчение на водените от САЩ сили, както и на Индия, чиято съдба и граници са заложник на онова, което се разиграва в подножието на седемкилометровата стена на Хиндукуш. Друга разломна зона е Арабският полуостров.


Огромното пространство земя, контролирано от саудитското кралско семейство


е синоним на Арабия точно както Индия е синоним на субконтинента. Но докато цяла Индия е гъсто населена, Саудитска Арабия е географски разпръсната мрежа от оазиси, разделени от огромни безводни райони. От основно значение за интегритета на Саудитска Арабия са магистралите и вътрешните въздушни връзки. Ако Индия е изградена върху идеята за демокрация и религиозен плурализъм, Саудитска Арабия почива върху лоялността към едно голямо семейство. Но докато Индия на практика е заобиколена от опасни територии и нефункциониращи държави, границите на Саудитска Арабия чезнат в безопасната пустиня на север, а на изток и югоизток са защитени от здрави, добре управлявани и самоконтролиращи се шейхства. Зоната, в която саудитската монархия е наистина уязвима и където най-остро се усеща разломният характер на Арабия, е гъсто населеният Йемен на юг. Макар че той разполага само с четвърт от територията на Саудитска Арабия, населението му е почти колкото нейното. Тъй като турците и британците никога действително не са контролирали Йемен, те не са оставили след себе си силни бюрократични институции, каквито други бивши колонии наследяват.

Когато пътувах по саудитско-йеменската граница преди няколко години, бях заобиколен с пикапи, пълни с въоръжени младежи, верни на този или онзи шейх, а присъствието на йеменското правителство беше незабележимо. Щабовете на тези бунтовни шейхове бяха скрити в кирпични укрепления, някои от тях снабдени със собствена артилерия. Сметките за броя на огнестрелните оръжия в Йемен силно се разминават, но всеки местен жител, който иска да притежава оръжие, лесно може да го получи. Междувременно запасите от подземни води ще изтраят не повече от поколение-две. Никога няма да забравя какво ми каза един американски военен експерт в столицата Сана: "Тероризмът е предприемаческа дейност, а в Йемен имаш над 20 милиона агресивни, меркантилни и добре въоръжени хора, всички много по-трудолюбиви в сравнение със съседите си саудитци. Това е бъдещето, и то ужасно плаши правителството в Рияд." Бъдещето на пренаселения племенен Йемен в голяма степен ще определи бъдещето на Саудитска Арабия. А то изцяло зависи от географията, не от идеите.

Друга разломна зона е т.нар.


Плодороден полумесец, вклинен между Средиземно море и иранското плато


Страните от този регион (Йордания, Ливан, Сирия и Ирак) са смътни географски понятия, които имат малко значение преди ХХ век. Ако официалните граници на картата се премахнат, остава груба, направена с пръст рисунка на райета, населени със сунити и шиити, които се разминават с националните граници. Вътре в тези граници държавната власт на Ливан и Ирак почти не съществува. Тази в Сирия е тиранична и дълбоко нестабилна, в Йордания е рационална, но в състояние на реална обсада. (Основната причина Йордания да съществува е да служи като буферна зона за останалите арабски режими, които се страхуват от сухопътна граница с Израел.)

От всички географски нелогични държави в плодородния полумесец никоя не е по-нелогична от Ирак. Тиранията на Саддам Хюсеин сама по себе си бе географски детерминирана: всеки иракски диктатор след първия военен преврат през 1958 г. трябваше да бъде по-репресивен от предходния, за да крепи една страна без естествени граници, но изпълнена с етнически разделения и сектантски нагласи. Планините, разделящи Кюрдистан от останалата част на Ирак, и разделението на Месопотамската равнина между сунитите в центъра и шиитите на юг, могат да се окажат по-важни за стабилността на Ирак, отколкото демократичните идеали. Ако демокрацията в кратки срокове не хване здрави институционални корени, иракската география вероятно отново ще поведе страната назад към тиранията или анархията.

Но въпреки цялото сегашно втренчване в Ирак географията и историята ни казват, че Сирия може да бъде истинският епицентър на бъдещите сътресения в арабския свят. Халеб в Северна Сирия е пазарен град с по-здрави исторически връзки с Мосул, Багдад и Анадола, отколкото с Дамаск. Всеки път, когато Дамаск запада, а Багдад на изток се въздига, Халеб възстановява величието си. Обикаляйки пазарите му, човек се удивлява колко далечен и неактуален изглежда Дамаск: сергиите са завладени от кюрди, турци, черкези, арабски християни, арменци, за разлика от пазара в Дамаск, където има най-вече араби сунити. Както в Пакистан, така и в Сирия всяка секта и религия има свое географско място. Между Халеб и Дамаск се намира все по-силно ислямизираната сунитска сърцевина. Между Дамаск и йорданската граница са друзите, а планинският регион, прилежащ на Ливан, се обитава от алавитите - и двете народности са останки от вълната шиитски ислям, идваща от Персия и Месопотамия, която помита Сирия преди хиляда години.

Изборите в Сирия през 1947, 1949 и 1954 г. задълбочават разделенията, като поляризират гласоподавателите според религиозната им принадлежност. Покойният Хафез ал Асад дойде на власт през 1970 г. след 21 смени на правителството за 24 години. Три десетилетия той бе Леонид Брежнев на арабския свят, отлагайки бъдещето с нежеланието си да изгради гражданско общество в страната си. Синът му Башар в бъдеще ще трябва да отвори политическата система дори и само за да бъде в крак с динамично променящото се общество, снабдено със сателитни чинии и интернет. Но никой не знае колко стабилна ще бъде една поставторитарна Сирия. Все пак в епохата след Асад страната може да се справи по-добре от Ирак след Саддам именно защото сирийската тирания не е била толкова безогледна. Действително да преминеш от Саддамовия Ирак в Сирия на Асад беше като излизане на повърхността за глътка въздух.


<--  1  2  3  4  5  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.