е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Отмъщението на географията
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Другата сила, която обуславя възмездието на географията, е растежът на населението. То прави картата на Евразия още по-клаустрофобична. През 90-те години много интелектуалци определяха английския философ от ХVIII век Томас Малтус като прекомерен детерминист, защото разглежда човечеството като биологичен вид, реагиращ на физическата си среда, а не като набор от автономни индивиди. Но с годините и поради колебанията на световните цени на храните и енергията Малтус става все по-актуален.

Ако се скитате из бордеите на Карачи или Газа, ограждащи със стени множества сърдити вярващи лумпени (повечето от тях млади мъже), лесно може да си представите развихрянето на конфликтите за оскъдни ресурси, предсказани от Малтус. По време на трите десетилетия, през които отразявах Близкия изток, наблюдавах как той се променя от предимно аграрно общество до царство на гъмжащи мегаполиси. През следващите 20 години населението в арабския свят почти ще се удвои, а наличието на води ще намалее. Една Евразия на огромните градски райони, припокриващите се радиуси на действие на ракетите на конкурентни страни и сензационните медии ще бъде царство на хронично разярени тълпи, захранвани от слухове, които се движат със скоростта на светлината. И така в добавка към Малтус ще чуем много и за Елиас Канети, философа на ХХ век, анализиращ психологията на тълпите: феноменът, при който множество хора изоставят индивидуалността си в името на един пленяващ колективен символ. Именно в градовете на Евразия психологията на тълпите ще има най-голямо геополитическо влияние. Уви, идеите наистина имат значение. А компресирането на географията ще предостави оптималната почва за опасни идеологии, както и каналите, по които да се разпространяват.Сегашната липса на граници по картата се вижда в пакистанския граничен град Гуадар. Там, на брега на Индийския океан, близо до иранската граница, китайците са построили чисто ново дълбоководно пристанище. Цените на земята скачат нагоре, а хората говорят за това все още заспало рибарско селце като за следващия Дубай, който един ден ще свързва градовете в Централна Азия с множащите се развъдници на средната класа в Индия и Китай чрез тръбопроводи, супертанкери и пролива Малака. Китайците имат планове за изграждането и на други пристанища на Индийския океан, за да транспортират напряко петрол чрез тръбопроводи в Западен и Централен Китай, както и за изграждане на канал и мост през тайландския провлак Кра. Притеснени от възможността да бъдат изпреварени от китайците, индийците разширяват морските си пристанища и засилват връзките си както с Иран, така и с Бирма, където съперничеството между Индия и Китай ще бъде най-ожесточено. Тези задълбочаващи се връзки трансформират Близкия изток, Централна Азия, Индийския и Тихия океан в една огромна обща територия, в която тесният и уязвим пролив Малака ще бъде коридорът Фулда (става дума за низината около германския град Фулда, през която армиите на Варшавския договор са могли да нахлуят в сърцето на Западна Германия ) на ХХI век. Именно затова съдбата на ислямския Близък изток и на ислямска Индонезия стават неотделими. Но определящи са географските, а не религиозните връзки.

Новата карта на Евразия (по-плътна, по-интегрирана и по-пренаселена) ще бъде дори по-нестабилна, отколкото си представя Макиндър. Вместо сърцевина и периферни зони, които създават разделение, виждаме поредица от вътрешни и външни сърцевини, споени от масовата политика и всеобщата параноя. Всъщност голяма част от Евразия впоследствие ще стане толкова клаустрофо¬бична, колкото сега са Израел и палестинските територии, където географията контролира всичко и липсва пространство за маневриране. Макар че ционизмът демонстрира силата на идеите, битката за земя между израелците и палестинците ни дава пример за отявлен географски детерминизъм. Това е бъдещето и на Евразия.

В нея съществуват райони, които са по-податливи на конфликти от останалите. Тези разломни зони носят риска да се срутят вътрешно, да експлодират или да поддържат несигурно равновесие. Не е изненадващо, че те са съсредоточени в нестабилната сърцевина на Евразия: по-широкия Близък изток, огромната междинна гара между средиземноморския свят и Индийския субконтинент, в която се отразяват всички първични размествания в световната силова политика.Но, пишейки в епохата преди тръбопроводите и балистичните ракети, Макиндър я разглежда като вътрешно неустойчив в географски смисъл, но все пак като второстепенна грижа. Едно столетие технически напредък и умножаващо се население трансформираха широкия Близък изток в нещо не по-малко неустойчиво, но далеч по-актуално - територията, в която Евразия е най-податлива на разпад сега.


Една такава разломна зона е и Индийският субконтинент


В своите вътрешни континентални части той е очертан от твърдите географски граници на Хималаите на север, джунглите на Бирма на изток и малко по-меката граница на реката Индус на запад. Всъщност вървящата на запад граница се разделя на три отсечки: индус; дивите чукари и ждрела, които се вдават нагоре в пустошта на Централна Азия, земята на пущунските племена и накрая гранитните, покрити със снежна мантия масиви на Хиндукуш, разрязващи самия Афганистан. Тъй като тези географски прегради не съвпадат с юридическите граници и тъй като едва ли някой от съседите на Индия е наистина функционираща държава, сегашното политическо устройство на субконтинента не бива да се приема като даденост. Може да видите това с цялата му острота, когато доближите или обходите която и да било от тези сухопътни граници, от които най-слабите според моя опит са официалните държавни граници - тук-там по някое бюро, на което седят странни бюрократи и ви проверяват багажа. Особено на запад единствената граница, която си заслужава името, е Хиндукуш което ме кара да мисля, че още докато сме живи, цялото подобие на ред в Пакистан и в Югоизточен Афганистан може да се разпадне и да върне тези земи в състоянието на аморфни елементи от една по-широко разбирана Индия.

В Непал държавата едва контролира провинцията, където живеят 85% от населението. Въпреки славата на Хималаите, почти половината от непалското население живее в усойни, влажни низини по слабо охраняваната граница с Индия. Като минавате с кола през тези краища, те ви изглеждат като неразличими от долината на Ганг. Ако управляващите сега Непал маоисти не успеят да засилят държавността, самата държава може да се разпадне.

Същото се отнася и за Бангладеш. В още по-голяма степен от Непал той не разполага с географска защита, от която да се възползва като държава. Гледката от прозореца по време на едно неотдавнашно ми пътуване с автобус бе един и същ плосък като тепсия, наводнен пейзаж от оризища и храсталаци от двете страни на границата с Индия. Граничните постове са хаотични и разнебитени. Това изкуствено териториално петно на Индийския субконтинент може за пореден път да претърпи метаморфоза в резултат от вихрите на регионалната политика, ислямския екстремизъм и самата природа.

Както и в Пакистан, никое бангладешко правителство, военно или гражданско, не е функционирало що-годе нормално. Милиони бежанци от Бангладеш вече са минали границата и са се заселили нелегално в Индия. Със своите 150 млн. души , натъпкани на територия, която едва-едва се издига над морското равнище, Бангладеш е уязвим при най-малката промяна на климата, да не говорим за последствията от глобалното затопляне. По чисто географски причини десетки милиони бангладешци могат да бъдат залети от солената вода, което ще наложи организирането на най-голямата хуманитарна операция на всички времена. Разбира се, най-лошият кошмар на субконтинента е Пакистан, чиято


нефункционалност е пряк резултат от пълната липса на географска логика.


Река Индус би трябвало да представлява граница, но Пакистан се е разположил от двете й страни, а плодородното и гъмжащо от хора поречие на река Пенджаб е разсечено от индийско-пакистанската граница. Като естествени граници между Пакистан и Индия действат само пустинята Тар и блатата в южната й част. И макар, че това са внушителни прегради, те са недостатъчни за да рамкират една държава, съставена от географски раздалечени уседнали етнически групи - пенджабци, синдхи, балуджи и пущуни, на които ислямът не дава спойката, необходима да ги държи заедно. Всички останали етнически групи в Пакистан мразят пенджабците и контролираната от тях армия точно както народностите в бивша Югославия мразеха сърбите и контролираната от тях армия. Причината за съществуването на Пакистан е, че той предоставя родина за мюсюлманите на субконтинента, но 154 милиона от тях, равняващи се почти на цялото население на Пакистан, живеят от другата страна на границата - в Индия.


<--  1  2  3  4  5  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.