е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Отмъщението на географията
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Междувременно Русия, макар и защитена с гористи равнини от враговете си, през ХIII век пада жертва на Златната орда на монголите. Нашествениците разгромяват и променят Русия. И тъй като по-голямата част от Европа не познава разрушение от такъв мащаб, тя успява да се очертае като политическия център на света. Русия пък разбира завинаги какво означава да бъдеш брутално завладян, затова тя винаги ще бъде вманиачена в разширяването си и задържането на територия.

Откритията на Колумбовата епоха, пише Макиндър, единствено препотвърждават жестоките факти на географията. Когато е открит морският път за Индия около нос Добра надежда, европейците получават достъп до цялата крайбрежна зона на Югоизточна Азия, да не говорим за стратегическите открития в Новия свят. Докато западноевропейците "пълнеха океана със своите флоти", Русия се разширяваше не по-малко впечатляващо по суша. Това е стара история: Европа срещу Русия, една либерална морска сила (като Атина или Венеция) срещу една реакционна сухопътна сила (като Спарта или Прусия). Защото не са само космополитни влияния от достъпа до далечни пристанища,


морето предоставя сигурност по границите, от които демокрацията се нуждае, за да пусне корени.


През ХIХ век, отбелязва Макиндър, навлизането на парните двигатели и прокарването на Суецкия канал увеличават подвижността на европейската морска сила покрай южната периферия на Евразия, докато железопътните линии изиграват същата роля по суша. Така започва борбата за овладяването на Евразия Не е ли именно Евразия, недостъпна за корабите, но открита в древни времена за конниците номади, а днес пресечена от железопътни линии основният регион на световната политика? Както монголите са блъскали по вратите на периферните региони около Евразия, а понякога и са ги разбивали, Русия ще играе същата роля на завоевател, защото, както пише Макиндър, "географските стойности на уравнението са по-измерими и по-близки до постоянното в сравнение с човешките". Забравете царете и все още бъдещите през 1904 г. комисари - това са просто дреболии на фона на дълбоките тектонични сили на географията.

Детерминизмът на Макиндър ни подготвя за възхода на Съветския съюз и огромната му зона на влияние през втората половина на ХХ век, както и за двете световни войни, които го предхождаха. В крайна сметка, както отбелязва историкът Пол Кенеди, тези конфликти бяха за завоюването на "периферните" региони на Макиндър, простиращи се от Източна Европа до Хималаите и отвъд тях. Нещо повече - стратегията на възпиране от времето на студената война силно зависи от периферни бази по целия по-широк Близък изток и Индийския океан. И наистина американската намеса в Афганистан и Ирак, както и днешните напрежения с Русия относно политическата съдба на централна Азия и Кавказ подкрепят тезата на Макиндър. В последния абзац на статията си Макиндър дори възкресява призрака на китайските нашествия в "осовата" област, които ще направят Китай доминиращата геополитическа сила. Погледнете как китайските емигранти сега демографски завземат части от Сибир, докато руският политически контрол върху източните части на страната става проблематичен. Можем да си представим как Макиндър още веднъж ще се окаже прав.

Мъдростта на географския детерминизъм успява да премине през пропастта на столетието, защото тя сочи, че


най-дълбоките стълкновения на човечеството не са за идеи, а за контрол върху територията


и особено върху хинтерланда и периферията на Евразия. Разбира се, идеите имат значение и те надскачат географията, но все пак има определена географска логика в това къде определени идеи завоюват територия. Комунистическите Източна Европа, Монголия, Китай и Северна Корея - всички са част от голямата сухопътна сила на Съветския съюз. Класическият фашизъм е предимно европейска история. А либерализмът пуска най-дълбоки корени в САЩ и Великобритания, които по същество са островни народи, както и морски сили. Такъв детерминизъм е неприятен и е лесно да бъде мразен, но трудно може да бъде отхвърлен.

За да усетим накъде ще тръгне битката на идеите, трябва да ревизираме Макиндър за нашето време. Професор Пол Бракен от университета Yale го направи в книгата си "Пожар на Изток", публикувана през 1999 г. Той очертава концептуална карта на Евразия, дефинирана от свиването на времето и разстоянието и запълването на празните пространства. Тази идея го кара да обяви "кризата на пространството". В миналото рядко населената територия играе ролята на обезопасяващ механизъм. Това вече не е така, твърди Бракен, защото празното пространство изчезва все по-бързо, а самият "краен размер на Земята" се превръща във фактор на нестабилност. Една от силите, които свиват картата на Евразия, е технологията, и особено военните й приложения, нарастващата мощ, която тя придава на държавите. В началото на студената война азиатските въоръжени сили са предимно тромави, тежки образувания, чиято основна цел е да служат като катализатор на националното обединение. С увеличаването на националното богатство и с компютърната революция обаче азиатските армии - от богатия на петрол Близък изток до икономиките тигри на Тихия океан - развиват пълноценни гражданско-военни постиндустриални комплекси, снабдени с ракети, фиброоптика и сателитни телефони. Бюрокрацията успява да сплоти тези държави, позволявайки на военните си да се обърнат навън, към други държави.

Така


географията в Евразия, вместо да бъде буфер, се превръща в затвор, от който не може да се избяга


Сега, по думите на Бракен, има "пояс от страни" от Израел до Северна Корея, които разработват балистични ракети и арсенали с разрушителни оръжия. Картата на ракетния обхват на тези страни показва поредица от припокриващи се кръгове: не само че никой не е в безопасност, но лесно може да си представим верижна реакция в стил 1914 г., която да доведе до война в широк мащаб. "Разпространението на ракетите и оръжията за масово унищожение в Азия е като разпространението на револвера в стария Запад на Америка", пише Бракен - евтин, смъртоносен изравнител на държавите.


<--  1  2  3  4  5  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.