е – музеен вестник > История > Сръбско-българската война 1885 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Д-р Стоян Николов


Сръбско-българската война 1885 г.


Третата българската държава се появява на картата на Европа след продължителната борба за национално освобождение на българския народ и Руско-турската война от 1877-1878 г. Прелиминарният Сан-Стефански мирен договор очертава границите на единна автономна българска държава, но клаузите на Берлинския договор разпокъсват българските земи.

Трибутарното княжество България обхваща Северна България и Софийско. В част от Южна България е създадена изкуствено областта Източна Румелия, която има административна автономия в рамките на Османската империя. Македония и част от Тракия остават под пряка турска власт. Нишко, Пиротско и Вранско са дадени на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа. Така българските земи са разпокъсани на пет отделни части.

Възстановената българска армия започва своето изграждане под руско влияние. Решенията в Берлин довеждат до промени в структурата на Българската земска войска. Въоръжените сили в Княжество България и Източна Румелия започват своето отделно развитие през 1879 г.

За кратко време в Княжеството са сформирани четири рода войски – пехота, артилерия, кавалерия и сапьори, а през 1879 г. се поставят основите и на военния флот.

Постоянните войски наброяват над 12 000 войници, разпределени в 8 пехотни полка, 2 артилерийски полка, 2 конни полка, лейбгвардейски ескадрон и 5 пионерни роти.

В Източна Румелия южнобългарската милиция е над 3 200 човека в 12 дружини, 1 учебен батальон, 1 ескадрон и една полубатарея. Източнорумелийската жандармерия е по-малобройна - около 1 500 души.

Българският народ въпреки постановленията на Берлинския договор продължава борбата за национално обединение. Първа успешна стъпка към него е Съединението на Княжество България и Източна Румелия, провъзгласено на 6 септември 1885 г. За защита на Съединението започва мобилизация, при която България съсредоточава войската си край границата с Турция.

Великите сили и част от държавите на Балканите се обявяват против нарушението на Берлинския договор, извършено на 6 септември 1885 г. Русия не одобрява така проведената съединистка акция и отзовава руските офицери, които служат в българската войска. Австро-Унгария отпуска финансов заем и осигурява дипломатическа подкрепа на Сърбия, която иска териториална компенсация от България. Сърбия и Гърция мобилизират армиите си и се очертава възможността от избухване на военен конфликт на Балканите. Единствено Англия подкрепя Съединението, като цели да отслаби силните руски позиции в Княжеството.

На 24 октомври 1885 г. Великите сили откриват международна конференция, която да се произнесе за нарушението на Берлинския договор. Крал Милан не изчаква нейното решение и обявява война на България на 2 ноември 1885 г. Сред мотивите за започване на войната са посочени нарушеното равновесие на Балканите след Съединението, спорната граница при Брегово и приемането на политическите емигранти от Сърбия след Тимошката буна.

В навечерието на войната числеността на обединената българска армия достига 108 000 човека. Това са разнородни части – севернобългарска войска, източнорумелийска милиция, опълчение и доброволци. Броят на офицерите е крайно недостатъчен, а и те нямат опит в командването на големи войскови единици. Организацията на тиловите служби е слабо развита, като има и недостиг на лекари и санитарни материали. Въпреки тези трудности частите са с висок боен дух и са готови да се сражават в защита на Съединението.

Основното въоръжение в съединената българска войска са пушка и карабина “Бердана” 2 и “Крнка”. Артилерийската материална част се състои от около 200 оръдия, от които около половината са система “Круп”, а останалите са разнотипни бронзови оръдия.

Главнокомандващ на българската армия е княз Александър I. Той е подпомаган от капитан Константин Никифоров, първият българин – военен министър, и от капитан Рачо Петров – началник на щаба на Действащата армия.

За отбрана срещу Турция е съсредоточен Източният корпус, командван от подполковник Данаил Николаев и наброяващ около 51 800 души. Срещу Турция по долината на р. Струма и частично срещу Сърбия е разположен Западният корпус на майор Аврам Гуджев, надхвърлящ 28 000 души. Защитата на Северозападна България е поверена на Северния отряд, ръководен от капитан Атанас Узунов и съставен предимно от опълченци, запасни войници и доброволци.

Преди войната, след сръбски провокации, са взети мерки за отбрана срещу Сърбия, предислоцират се войскови части и започва изграждането на Сливнишката позиция.

Срещу младите български командири се изправят опитни сръбски генерали и полковници. Сърбия започва мобилизация непосредствено след Съединението и към 2 ноември 1885 г. сръбската армия наброява над 60 000 души.

Основното сръбско въоръжение е пушката “Маузер-Милованович” и многозарядната карабина “Маузер”. Те са сред най-добрите образци огнестрелни оръжия за осемдесетте години на ХІХ в.

Сръбският план за войната е подчинен на политическата цел – завладяване на западните български земи. В него се предвижда настъпление с две отделни армии. Начело на основната Нишавска армия, съставена от четири пехотни дивизии и конна бригада с численост от над 40 000 души, е главнокомандващият крал Милан. Тази армия трябва да предреши изхода на войната с превземането на българската столица и да наложи мирен договор на България. На спомагателната Тимошка армия на генерал Милойко Лешанин, съставена от Тимошката дивизия и второпозивни пехотни полкове, е поставена цел да завладее Северозападна България и крепостта Видин.

Основните части на сръбската Нишавска армия преминават в настъпление на 2 ноември 1885 г., като нанасят главния удар по направлението Пирот – Сливница – София.

Първи в бой със сръбските нашественици влизат прикриващите отряди в състава на Западния корпус. Красноречива е оценката на сръбският висш санитарен офицер д-р Владан Джорджевич за 2 ноември 1885 г.: ,,Между това днешния ден българите използваха блестящо. Техните малки отряди по границата задържаха цялата наша армия...”.

1   2     -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.