е – музеен вестник > История > Сръбско-българската война 1885 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Българското командване, което няма изработен писмен план за водене на военните действия, възприема идеята с прикриващите отряди да се води маневрена отбрана, за да се спечели време за прегрупиране на българската армия от турската на сръбската граница и да се организира отбраната на Сливнишката позиция. Целта е там в едно решително сражение противникът да бъде спрян, а след това да се премине в контранастъпление до пълен сръбски разгром.

В първата фаза на войната сръбската Моравска дивизия извършва обходни действия на левия български фланг, докато Шумадийската, Дунавската, Дринската дивизия и Конната бригада формират фронтална група за настъпление по направлението Пирот – София.

Прикриващите отряди в тридневните неравни боеве успешно забавят многократно превъзхождащия противник, не допускат да бъдат разгромени и дават възможност за съсредоточаване на основните сили на Сливнишката укрепена позиция.

По същото време започва маршманьовърът на българските части от турската граница към Сливница, при което те проявяват истинско мъжество и героизъм. Така например първоешалонните 1-ва и 4-а дружини от 1-ви Софийски полк преминават през брод водите на река Марица и за 30 часа изминават 86 километра.

Сливнишката позиция по права линия е дълга около 20 километра. На север от височината Леща и на юг до Братушково са изградени укрепления, които включват няколко реда окопи, разположени шахматно, редути и люнети. Позицията е разделена на три участъка: десен – от Леща до шосето Драгоман - Сливница, командван от ротмистър Анастас Бендерев, централен – от шосето до Алдомировци, ръководен от капитан Андрей Блъсков, и ляв – от Алдомировци до Братушково, с командир капитан Михаил Савов.

На 4 ноември 1885 г. българското командване разполага край Сливница с около 18 000 човека и 40 оръдия, срещу които настъпват Конната бригада, Дунавската и Дринската дивизии с около 20 000 души и 72 оръдия.

Епичните тридневни боеве при Сливница започват на 5 ноември 1885 г. след настъпление на Конната бригада на крайния десен фланг, което е отбито с българска щикова контраатака. Настъплението на сръбските дивизии по целия фронт е спряно и противникът е принуден да отстъпи към изходните си позиции.

За този първи ден от боевете при Сливница английският вестник ,,Дейли нюз” пише: ,,Българите се сражаваха с хладнокръвие и храброст, достойни за възхищение”.

На 6 ноември 1885 г. в боя влиза и Шумадийската дивизия. Сръбското настъпление е провалено от активната българска отбрана. Отрядът на капитан Стефан Кисов атакува в района на Брезник насочилата се към левия фланг и тил на Сливнишките укрепления Моравска дивизия. При съотношение на силите 1 : 6 в полза на противника отрядът търпи поражение, но лишава дивизията от възможността да застраши Сливнишката позиция.

Решителните боеве започват на 7 ноември 1885 г. С щикови атаки българските части от десния участък и центъра отблъскват противника към Драгоман. Драматична е обстановката в оголения български център, където капитан Олимпи Панов изпраща в победен бой и последните български резерви. При Гургулят Моравската дивизия в срещен бой е отхвърлена от отряда на капитан Христо Попов. Сръбските части на юг от Стара планина преминават в общо отстъпление.

След победата при Сливница българската армия преминава в решително контранастъпление в посока Пирот, като на 10 ноември 1885 г. българският авангард разбива сърбите при Драгоман и те отстъпват към Цариброд.

При Нешков връх на 12 ноември 1885 г. сърби и българи се сблъскват в кръвопролитен ръкопашен бой. Сред загиналите в ожесточения сблъсък е и капитан Иван Златев от Приморския полк. Същевременно отрядът на капитан Коста Паница продължава да атакува левия сръбски фланг с партизански прийоми.

Западният корпус е попълнен с още части и надхвърля 42 000 човека, докато демотивираната и претърпяла тежки загуби Нишавска армия наброява около 32 000 души.

След поражението при Нешков връх сръбските дивизии се оттеглят от българската територия към Пирот. Сръбската укрепена линия около града има формата на подкова, отворена на изток.

Имайки числен превес, българската войска атакува Пирот. В тежки боеве на 14 и 15 ноември 1885 г. сръбската отбрана е сломена, българските части овладяват града и принуждават Нишавската армия да отстъпи към Ниш.

Същевременно на север от Стара планина Северният отряд успешно води борба срещу Тимошката армия. След боевете на 3 и 4 ноември 1885 г. българските части край Кула са разбити, но забавят сръбското настъпление към Видин. При Белоградчик се проявяват с храбростта си доброволците на поручик Дворянов и сръбският отряд е отблъснат. Капитан Атанас Узунов, командир на Северния отряд, прилага активна отбрана при отбраната на Видинската крепост и опитите на Тимошката армия да превземе крепостта са отбити.

Дипломатическият представител на Австро-Унгария в Белград Рудолф Кевенхюлер-Меч спасява Сърбия от пълен военен разгром. След интервенция на Великите сили и натиск от Кевенхюлер княз Александър се съгласява победоносната българска войска да прекрати военните действия на 16 ноември 1885 г.

Преговорите за примирие между България и Сърбия приключват на 9 декември 1885 г. В Пирот се договаря войските да се изтеглят от териториите на другата държава, да се образува неутрална зона, да започне взаимна размяна на военнопленници и да бъдат назначени делегати за водене на преговори за мир.

Мирният договор между България и Сърбия е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г. Той постановява: “Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество.”

Сръбско-българската война е първото сериозно изпитание за младата българска войска. Българският народ извоюва победа с цената на над 5000 убити и ранени. Победата е важна стъпка към международното признание на Съединението. След нея името на българската държава придобива авторитет в Европа.

Със сключения на 24 март 1886 г. в Цариград Топханенски акт Съединението на България е признато от Великите сили.

С население от над 3 млн. души, територия от 96 345 кв. км. и потенциал за бързо икономическо развитие България се превръща в активен фактор в Европейския югоизток.

<--   1   2  
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.