е – музеен вестник > История > Патриархът на българската войска генерал от пехотата Данаил Николаев
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Патриархът на българската войска
генерал от пехотата Данаил Николаев


Малко са личностите още приживе завоювали уважението и почитта на своите съвременници. Други – величани от своята епоха, се загубват във времето, което винаги е най-вярното мерило за значимостта на хората и делата им. Строго, даже жестоко към тях - към генерал Данаил Николаев то е ласкаво, щедро дори.

Майор Данаил Николаев, командващ Източния и Западния корпус по време на Сръбско-бълтарската война 1885 г.

Данаил Николаев е роден на 18 декември (стар стил) 1852 г. в Болград, Бесарабия, тогава част от Руската империя. Неговите предци са преселници от Търновско, напуснали родната земя след Руско-турската война от 1828-1829 г. Израства в патриархално семейство с шест деца, като той е най-малкият сред тях.

През 1871 г. завършва Болградската гимназия ,,Св. Св. Кирил и Методий”. Още същата година постъпва като ,,волноопределющ се” в 54 пехотен Мински полк. Само за няколко месеца той е произведен в унтерофицерски (подофицерски) чин. След двегодишна войнска служба в руската армия Данаил Николаев постъпва в Одеското юнкерско училище, което завършва през 1875 г. Завръща се в полка си в Кишинев като портупей-юнкер и започва едногодишният му практически стаж. През следващата година е произведен в първо офицерско звание в руската армия - прапоршчик.

В началото на 1876 г. е осъществена среща на младите българи на руска военна служба – Николаев, Филов, Шиваров, Стоянов и Гуджев, с поета и революционер Христо Ботев. На нея те заявяват: ,,Нашата цел при постъпване на руска военна служба беше да изучим специално военното изкуство ... чакаме с нетърпение да принесем полза според силите си на Отечеството”. На тяхното желание за включване в неговата чета Ботев пророчески отговаря: ,,С тези 80 души, с които отивам в България, аз не мисля да я освобождавам. Отиването ни в България има за цел да повдигне съвестта на Европа... Вие, господа, ... сте нужни на България. В непродължително време освобождението на България ще дойде. Кой тогава ще ръководи нейните съдбини ?”.

Младите офицери Николаев, Гуджев и Кисов получават разрешение за отпуск от генерал Михаил Драгомиров и отиват да се сражават като доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г. В доброволческата руско-българска бригада в помощ на сръбската армия Данаил Николаев командва отряд от 600 човека. За проявена храброст е награден със сръбско отличие.

Съвременник на съдбовни изпитания от зората на създаването на Третата българска държава, той има дейно участие в тях. В ония дни на висок патриотизъм, на безпределна обич към възкръснала България, на жертвоготовност пред олтара на отечеството Данаил Николаев – този славен син на народа ни, посвещава всяко свое действие на идеала си за свободна и силна България.

По време на Освободителната Руско-турска война е командир на рота от 5-а опълченска дружина. На 21 юни 1877 г., край освободения от руските войски Свищов, Данаил Николаев за първи път стъпва на българска земя. Тук, по призива на друг бесарабски българин – Олимпи Панов, всички опълченци целуват родната земя. Начело на 4-та рота, наричана от руските командири ,,золотая рота” като признание за нейните образцови войнски качества, взема участие в освобождаването на Казанлък и Стара Загора. Той е и сред храбрите защитници на Стара Загора от армията на Сюлейман паша. Участва и в епичните боеве при Шипка и Шейново. Данаил Николаев повежда войниците си в атака и първи стъпва, под град от куршуми, на турския шейновски редут №2, след което неприятелят се предава. Тогава е и ранен в областта на коляното. След това могилата, на която е изграден редутът, се нарича от признателното местно население ,,Дончова могила" в памет на Данаил Николаев, когото приятелите му наричат умалително Дончо. За храбростта и командирските му умения през войната е произведен предсрочно в чин поручик и е награден с руски военни отличия.

През първата половина на 1878 г. Данаил Николаев се завръща в частта си, която е попълнена с нови набори и преобразувана през лятото в 23-та Казанлъшка дружина. Съгласно клаузите на Берлинския договор дружините от Българската земска войска, които са разположени на територията на Източна Румелия от началото на 1879 г., се развиват постепенно като самостоятелна войска - Източнорумелийска милиция.

Берлинският договор предвижда и в областта да се завърнат османските войски в отделни гарнизони. Срещу тази опасност се изправя цялото българско население, като се създават гимнастическо-стрелкови дружества, които започват ускорена военна подготовка, за да могат да дадат въоръжен отпор на навлезли в Източна Румелия османски части. Сред военните инструктори е и Данаил Николаев, който организира обучението в района на Казанлък на около 5 000 души. Българите от Източна Румелия постигат целта си и султанът, опасявайки се от въоръжен конфликт, се отказва от това право, дадено му в Берлин.

Данаил Николаев печели симпатиите на българите в Източна Румелия и с една друга негова постъпка. Съгласно клаузите на Берлинския договор за генерал-губернатор на областта е избран Алеко паша Богориди. За населението е важно да видят дали той ще се появи пред множеството с калпак, символ на българския дух, или с фес, като турски валия. Сред посрещачите на пашата в Харманли е и Данаил Николаев, който заявява: ,,На човек с фес аз няма да рапортирам”. Българинът Богориди, разбирайки за това, сваля феса, слага калпак и е посрещнат в Пловдив, по думите на доктор Чомаков с: ,,едно ура! – каквото втор път не съм чувал в живота си".

От началото на 1880 г. Николаев е в Пловдив. Произведен в чин капитан, той поема командването на 2-ра Пловдивска дружина от Източнорумелийската милиция. През пролетта на 1880 г. Данаил Николаев се жени за Рада Михайлович, дъщеря на търговец. Младото семейство има едно дете – Николай Николаев. Той достига до чин подполковник и загива при атентата в църквата ,,Св. Неделя” през 1925 г.


1   2     -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.