е – музеен вестник > История > Патриархът на българската войска генерал от пехотата Данаил Николаев
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Борбата на българския народ за национално обединение продължава. През първата половина на 1885 г. се създава Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК). Постепенно идеята за едновременно присъединяване на Македония и Румелия към Княжеството е отхвърлена. Възприема се да се работи за осъществяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия като първа стъпка към единение на нацията.

Командирът на 2-ра Пловдивска дружина осигурява участието на милицията и предрешава успеха на съвместните действия на въстаналия народ и войската срещу румелийската власт на 5 и 6 септември 1885 г. Майор Данаил Николаев сам повежда частта си към конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. При обявяването на Съединението на 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство и главнокомандващ всички южнобългарски войски до пристигането на княз Александър І, който приема да стане княз на Съединена България. Данаил Николаев ръководи и първите стъпки за въоръжената защита на Съединението. Съгласно решението за мобилизация от 6 септември той заповядва разгръщането на всички роти от Източнорумелийската милиция в дружини и попълването им със запасни войници. Започва и съсредоточаването на части по турската граница, за да отбраняват Съединена България от турско навлизане и възстановяване на статуквото. След пристигането на княза в Пловдив Данаил Николаев е повишен в звание подполковник и ръководи Южния отряд (от 29 октомври преименуван в Източен корпус). Така той отговаря за най-голямата част от съединената българска войска, която прикрива направлението по долината на р. Марица и наброява в навечерието на Сръбско-българската война 51 800 души.

На 2 ноември 1885 г. сръбските дивизии навлизат в България. Започва Сръбско-българската война, като сръбските Нишавска и Тимошка армии застрашават София и Северозападна България. Ако основната Нишавска армия успее да превземе столицата, това най-вероятно ще доведе до край на войната и откъсване на западните български земи от Сърбия. За това младото българско командване решава с прикриващите отряди от Западния корпус да забави сръбското настъпление, да се прехвърлят части от Източния корпус към Сливница и там да се даде решителен отпор на неприятеля. Началникът на Източния корпус е с решителен принос за организирането на този небивал маршманьовър. При това той, анализирайки трезво разположението на силите, застъпва мнението в помощ на малобройния Западен корпус да отидат 30 дружини, а не едва 16. Това позволява след извършването на маршманьовъра да се постигне превъзходство в жива сила срещу сръбската Нишавска армия. Именно благодарение и на пристигналите от Южна България дружини в боевете при Сливница между 5 и 7 ноември 1885 г. Нишавската армия е спряна, търпи големи загуби в жива сила и е принудена да премине в отстъпление.

На близкия до сърцето ми Главен военен музей подарявам ликът си – 15 октомври 1936 г

След епичната Сливнишка битка подполковник Данаил Николаев е назначен за началник на Западния корпус. Под негово ръководство преминава контранастъплението на българските войски от Сливница до Пирот. На 10 ноември е освободен Драгоман, на 11 ноември – Цариброд, на 12 ноември е сражението при Нешков връх и българската територия на юг от Балкана е освободена. На 14 и 15 ноември 1885 г. се водят боевете за Пирот. Подполковник Данаил Николаев организира настъпващите български войски в няколко отделни колони и отряда. След превземането на Пирот разбитата сръбска Нишавска армия отстъпва към Ниш. Само демарша на Великите сили и мисията на австро-унгарския дипломат Кевенхюлер спасяват Сърбия от пълен военен разгром. На 16 ноември 1885 г. княз Александър обявява спиране на бойните действия. Непосредствено след войната, все още ненавършил 33 години, Данаил Николаев е произведен в чин полковник и е награден с военно отличие.

След детронирането на княз Александър І и последвалия контрапреврат е назначен за военен министър (1886-1887). Разправя се строго с нарушилите военната клетва части, като ги разформирова. Данаил Николаев, воден от разбирането си за дълга и ролята на войската в обществото, издава сурова заповед – да се изгорят знамената на войсковите части, взели участие в преврата. Създаденият от него военен съд издава смъртни присъди за всички участници – офицери в бунта в Русе. При пристигането на княз Фердинанд в България е назначен за негов военен съветник. Произведен е в генерал-майор от 1891 г. и генерал-лейтенант от 1900 г. Данаил Николаев е български военен министър и в периода 1907-1911 г. През това време подготвя войската за война с Османската империя. Сред участниците в обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 г., генерал Николаев осигурява и военното прикритие на турската граница, като заповядва мобилизацията и разгръщането на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. За тези заслуги през май 1909 г. Данаил Николаев е повишен в чин генерал от пехотата. Той е първият българин, получил това най-високо звание. От 1911 г. преминава в запаса. През Балканската война е началник на Ямболския укрепен пункт. За големите му заслуги е обявен за Патриарх на българското офицерство.

Ген. Данаил Николаев е награден с най-високия български орден - „Св. Св. Първоапостоли Кирил и Методий“,
на 6 май 1936 г. от цар Борис ІІІв.

В следващите години българският генерал активно участва в различни обществени инициативи – подписването на „Мемоар от бесарабските българи, граждани на царството”. Учредява инициативен комитет, който е с временен характер, по създаването на Съюз на бесарабските българи, като в края на 1918 г. се създава софийско дружество на съюза, на което Николаев е избран за секретар. Българският генерал е и почетен член на доброволческата организация „Сливница” и същевременно председател на някои от конгресите и. Той е и почетен председател на Централното поборническо опълченско дружество и на дружеството на кавалерите на ордена „Свети Георги” (1935-1937).

В залеза на дните си, изживяни достойно и почтено, на 12 юли 1937 г. Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника Симеон Търновски. Първият български генерал от пехотата Данаил Николаев умира на преклонна възраст на 29 август 1942 г. в с. Банкя (дн. квартал на София).

Битките на нашата непобедима армия и днес вълнуват сърцата ни. Възродена от пепелта на столетията, още с първите свои действия тя защити младата ни държава и доказа правото на българите над това прекрасно кътче от земята. Без плеядата от талантливи военачалници като генерала от пехотата Данаил Николаев, без техния героизъм и всеотдайност това нямаше да се сбъдне.

Заслугите му към армията и страната са високо оценени от съвременниците му. Той е носител на най-високи държавни и войнски отличия, между които: ордени „За храброст” ІІ и ІІІ степен, Велик кръст на ордена „Св. Александър” с брилянти, Златен орден и медал „За заслуги”. На 6 май 1936 г. генерал Данаил Николаев е удостоен и с най-високото държавно отличие - орден „Св. Св. Първоапостоли Киярил и Методий” и е единственият военен деец, носител на този орден. Награждаван е и с много чуждестранни награди.

Националният военноисторически музей съхранява вещи, униформи, награди, снимки (между които и снимка с посвещение на музея) на Данаил Николаев, част от които са изложени в постоянната експозиция.


<--   1   2  
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.