е – музеен вестник > История > Избор и коронация на първия император на Латинската империя Бодуен дьо Фландр и дьо Ено
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Даниел Иванов
Старши експерт в НВИМ


Избор и коронация на първия император
на Латинската империя Бодуен дьо Фландр и дьо Ено


По извора „Завладяването на Константинопол” на Жофроа дьо Вилардуен


След обявяването на Четвъртия кръстоносен поход (1201 – 1204) и дългия път, изминат от кръстоносната армия, рицарите стигат до столицата на Източната Римска империя – Константинопол. Благодарение на посредничеството на венецианския дож Енрико Дандоло (Съвместно със западните рицари Венеция взима участие в Четвъртия кръстоносен поход) кръстоносците се споразумяват със сина на Исаак II Ангел- Алексий, да превземат града и младият престолонаследник да възвърне бащиния императорски престол, който му се полага по право. На 18 юли 1203 г. рицарите са вече пред Константинопол. Тогавашният император Алексий III Ангел изоставя града и се укрива в черноморския град Девелт. На 1 август младият Алексий е коронясан за император на Източната Римска империя под името Алексий IV Ангел. Кръстоносците получават покана от императора да престоят 1 година на негова територия, тъй като политическото му положение все още е нестабилно. Това се оказва фатално. Започват конфронтации между рицарите и латинските поданици в града, от една страна, и ромейските гражданите на Константинопол, от друга. Стига се до бунт през месец февруари 1204 г., в който загива Алексий IV Ангел и на негово място идва един от далечните му братовчеди – Алексий Дука Мурзуфъл, който става император под името Алексий V.

След смъртта на младия император договорът е анулиран автоматично. Алексий V не издържа на рицарския натиск и Константинопол е превзет на 12 април 1204 г. След падането на града се срива митът за вечната империя. Този мит е заменен от кръстоносците с една нова реалност. Това е създаването на Латинската Константинополска империя.

Карта на Европа през първата половина на ХІІІ в.

За своето съществуване империята се нуждае от силна и обединяваща личност, която да бъде избрана за нейн ръководител. Този избор не е никак лесен. Кандидатите за императорския престол са немалко на брой. Из между високопоставените рицари има силни и достойни мъже, които искат и заслужават да получат тази чест, но има и такива, които искат властта за свое облагодетелстване: „И не можеше за едно такова голямо достойнство като това [император] на Константинополската империя, да няма много кандидати и алчни” (Вилардуен, Ж. Завладяването на Константинопол, гл. VIII, част 2, §256). За този избор рицарите организират съвет, на който армията взима решенията: първо да се избере император, като определят един ден, на който трябва да бъдат избрани 12 електори. Според Вилардуен на тези 12 души е възложена задачата да изберат из между различните кандидати един, който ще бъде удостоен с честта да стане император на новосформираната империя. Съставът на дванадесетте електори е от 6 френски рицари и 6 венециански офицери. Равният брой участници в съвета ни дава основание да считаме, че френските рицари и венецианците имат равно участие във взимането на важни решения, що се отнася до самия поход и новосформираната империя. Както стана ясно, кандидатите за императорския престол са доста, но най-много поддръжници сред армията имат двама от бароните. Единият от тях е граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, а другият маркиз Бонифас дьо Монфера.

Бодуен е граф на Фландрия и на Ено. Той е роден през месец юли 1171 г. Син е на Бодуен VIII, граф на Ено, и на Маргарит д`Елзас, наследничка на Фландърското графство. Граф Бодуен IX е женен за Мари, сестра на Тибо III, граф на Шампания. Бодуен потегля за Венеция на Великден – 14 април 1202 г., вероятно от Брюж. В началото на юли пристига в града на Свети Марко.

Бонифас дьо Монфера е син на маркиз Гийом III Стария и брат на Гийом Дългата шпага, Конрад и Рение. По бащина линия е в роднински връзки с управляващите династии във Франция и Германската империя. От друга страна, фамилия дьо Монфера е свързана с Йерусалимското кралство и Византия. Бонифас дьо Монфера е роден към 1150 г. Женен след 1170 г. След смъртта на брад си Конрад през 1192 г. наследява маркизство Монфера. Потегля за Венеция, а до 12 април 1204 г. оглавява кръстоносната армия. На 13 април е приветстван от населението на Константинопол като василевс.

Вилардуен свидетелства, че самата армия е разделена и подкрепя и двамата кандидати за престола – „Но голямото разногласие, което съществуваше [в армията], бе заради граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено и маркиз Бонифас дьо Монфера. И всички говореха: от тези двамата единият ще бъде [император]” (гл. VIII, част 2, §256). Това разделение между рицарите и ориентирането на едните към Бодуен, а на другите към Бонифас дьо Монфера силно обезпокоява опитните и „мъдрите”, както ги определя френският благородник, мъже.

Опасенията им са свързани с появата на раздори и разцепление в самата рицарска армия, която е опората на току- що създадената империя. След като единият претендент получи императорските инсигнии има вероятност другият да се отцепи заедно със своите рицари (всеки благородник има своя армия от рицари, пажове, оръженосци и др.) и да се върне в собствените си земи. Разцеплението на армията ще подложи новата империя на голям риск от разпадане. Според тези „мъдри” мъже едно такова разцепление е причината за малко да бъдат загубени земите при Йерусалим след завладяването му от рицарите на Първия кръстоносен поход: „… Защото по този начин едва не бе изгубена тази на Ерусалим…” (гл. VIII, част 2, §257 ).

След избора на дука на Лорен Годфроа дьо Буийон ,един от ръководителите на Първия кръстоносен поход, за „довереник” на Божия гроб през 1099 г., друг от изтъкнатите ръководителите на похода – Раймон дьо Сен Жил, граф на Тулуза, според Вилардуен „изпитва такава голяма завист”, че започва да настройва всички останали барони срещу дука на Лорен. Успехът на граф дьо Сен Жил е пълен, защото по-голямата част от армията напуска Светите места и, „…ако Бог не ги покровителствуваше, земята щеше да бъде изгубена” (гл. VIII, част 2, §257 ).

Този пример подтиква най-мъдрите и разумни барони да потърсят някакво приемливо решение, което да е в полза и на двамата претенденти за императорския престол, тъй като недоволството на единия би могло да доведе до разцепление в армията и риск от загуба на завладените земи. Идеята на благородниците е този, който е избран за император, да отстъпи една част от земята на другия, като той ще стане негов васал и съюзник. Според сведения на Вилардуен това е „…цялата земя на отвъдната страна на ръкава към Турция и гръцкия остров, и този ще бъде негов човек [васал].” (гл. VIII, част 2, §258 ). Това са земите в Мала Азия, а „гръцкият остров” според някои автори е полуостров Пелопонес. В едно по-късно изследване на документа от проф. Николас Икономидис, макар и прието като хипотеза, той определя, че „гръцкият остров” всъщност това са византийски острови покрай Мала Азия. Единствената промяна при разпределяне на земите е, че Бонифас получава земите около Солун и самия град в замяна на този в Мала Азия (виж Вилардуен. Завладяването на Константинопол, стр.99, част 3, § 264). Осъществяването на този план позволява на бароните да запазят целостта на армията, след като и двамата претенденти за престола – маркиз Бонифас дьо Монфера и граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, се съгласяват с тези условия, поставени от съвета на бароните .

1   2     -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.