е – музеен вестник > История > Избор и коронация на първия император на Латинската империя Бодуен дьо Фландр и дьо Ено
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

В един определен ден съветът прави своя избор на дванадесетте електори – 6-те френски рицари и 6-те венециански офицери. След техния избор следва произнасянето на клетва (клетвата се дава пред Библията). Съдържанието на клетвата се опира върху идеята за справедливия избор на новия император, като самите членове на съвета трябва да следват съвестта си. Трябва да обсъдят качествата на двамата кандидати и да преценят кой от тях ще бъде по-добър управник: „И тези се заклеха върху Евангелията, че ще изберат справедливо и добросъвестно този, който ще бъде най-полезен и който ще бъде най-добрият да управлява империята” (гл. VIII, част 2, §258 ).

След положената клетва от 12- членния съвет е определена датата, на която трябва да се извърши самият избор на новия император – 9 май 1204 г. На този ден съветът се събира в един от дворците в Константинопол, където всъщност дожът на Венеция – Енрико Дандоло (1192-1205) се установява по време на пребиваването си в града. Според сведения на Вилардуен този дворец е един от най-красивите в света (представите на хората за тогавашния свят се разминават с днешните представи. За тях светът се състои от Европа, Близкия Изток и части от Африка и Средиземноморието).

Изборът на императора на Латинската империя вероятно е едно от най-големите събития в началото на XIII век, защото Вилардуен на два пъти споменава с въодушевление, че тогава са се събрали изключително много хора, които се интересуват от неговия избор – „Там [при двореца] се бяха събрали толкова много люде, че това беше истинско чудо: защото всеки желаеше да види кой ще бъде избран” (гл. VIII, част 2, §259 ); „Впрочем вие можете да знаете, че те бяха гледани от много люде, които желаеха да узнаят какъв ще бъде изборът” (гл. VIII, част 2, §260 ). Думите „впрочем вие може да знаете” дават основание да се счита, че вероятно голям брой хора са присъствали и са свидетели на избора на императора на Латинската империя в началото на XIII век, а също и че това е едно от най-големите събития за времето си.

Заседанието на съвета по въпроса за избора на императора се провежда в църквата на двореца, и двете постройки са изключително прелестни и богато украсени. Дискусията се осъществява при затворени врати, като присъстват единствено дванадесетте електори. Останалите барони и рицари остават в двореца. „…и те бяха въведени в една много богата църква, която се намираше в двореца. И вратата бе затворена отвън, без да остане никой с тях. И бароните и рицарите останаха в един голям дворец, отделен от църквата” (гл. VIII, част 2, §259 ).

„Съветът продължи, докато те постигнаха съгласие” (гл. VIII, част 2, §260 ). Всъщност той продължава своята работа през целия ден на 9 май, чак до полунощ срещу 10 май 1204 г. Най-вероятно по време на дискусиите има разногласия между самите членове на съвета. За тези разногласия свидетелстват предимно венецианските автори и Никита Хониат.

След като стига до споразумение за името на императора на новосъздадената Латинска империя, съветът възлага на епископа на Соасон, Невелон (един от 12-те), да съобщи името на императора пред всички барони, рицари и граждани на града. Това е последното решение, което взима съветът, след което всички електори излизат в двора пред църквата, където Невелон прави своето съобщение за избора на императора. В това съобщение има няколко важни неща, на които трябва да се обърне внимание. Първото е, че споразумението между електорите и изборът на императора е благодарение на Бог и в негово име. Второто – „и вие всички се заклехте, че този, който ние ще изберем за император, вие ще го считате за император, и че ако някой би пожелал да му се противопостави, вие ще му окажете своята помощ” (гл. VIII, част 2, §260 ). Под „вие” вероятно се има предвид бароните и рицарите, които са дали клетва пред бъдещия император да го почитат като такъв и да му оказват помощ със своите армии при нападение срещу него и империята. И трето важно нещо от самото съобщение на Невелон е самото обявяване на името на новия император – граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. Самото обявяване се случва в полунощ на 9 срещу 10 май 1204г. – „и ние ще го назовем в този час, който е часът, в който Бог се роди: граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено” (гл. VIII, част 2, §260 ).

След това съобщение на епископа на Соасон новият император бива отведен в църквата, където е почетен от маркиз Бонифас дьо Монфера. Така маркизът доказва, че е съгласен с избора на новия император и че държи на своята дума (този, който не е избран за император, ще получи земи и ще стане васал на новоизбрания такъв).

Самият ден за коронацията е определен, както пише Вилардуен „…три седмици след Великден”. Това е датата 16 май, неделя, 1204 г. В дните между десети май и деня на самата коронация може да се предположи, че тече подготовка за историческия акт. Ушита е изключителна богато украсена дреха за бъдещия император, с която той ще бъде облечен по време на самата коронация. Освен въпросните приготовления за коронацията между 10 и 16 май се случват и някои други събития. Ден преди коронацията, на 15 май 1204 г., маркиз Бонифас дьо Монфера се жени за императрицата, бивша съпруга на „император Сюрсак” – император Исак II Ангел. Тя е сестра на унгарския крал. В този период умира „един от най-високопоставените барони на армията” – Йод льо Шампаноа дьо Шамплит. Неговото погребение се извършва в църквата „Св. Апостоли” – една от най-богатите църкви в Константинопол. „…бе погребан с голяма почест в църквата на апостолите” (гл. VIII, част 2, §262 ). Самата коронация се осъществява в църквата „Света София” на 16 май 1204 г. от Христа, „император Бодуен бе коронясан с голяма радост и голяма почест в църквата "Света София" в годината от въплащението на Исус Христос 1204 г.” (гл. VIII, част 2, §263 ). Следва празненство като след всеки подобен акт в Средновековието.

Двама от най-големите барони на Четвъртия кръстоносен поход „маркиз дьо Монфера и граф Луи [дьо Блоа] го [Бодуен] почетоха като свой сеньор”, „...и Самият маркиз дьо Монфера носи короната на новия император,а граф Луи дьо Блоа, императорското знаме" (гл. VIII, част 2, §263 ).

След преминаване на коронацията и празненството за император Бодуен I е организирано голямо шествие до двореца Буколеон. Вилардуен пише за шествието „След голямата радост от коронясването той бе отведен с голямо празненство и с голямо шествие в двореца Буколеон” (гл. VIII, част 2, §263 ). След като минава коронацията новият император се захваща с управление на империята и с нейното укрепване. Управлението на Бодуен I не продължава повече от година, като на 14 април 1205 г. край Адрианопол (дн. Одрин) той е пленен от цар Калоян.

Изворът на Жофроа дьо Вилардуен – „Завладяването на Константинопол” и в частност главата „Избор и коронация на Бодуен”, е от изключително значение за историческата наука, а най-вече той е важен източник за историци, занимаващи се с изследване на кръстоносните походи. Като пряк участник Вилардуен пресъздава случилото се преди повече от 800 г. и дава сведения за едно събитие, което е съдбоносно за току- що създадената Латинска империя, събитие, което успява да укрепи империята, която просъществува повече от 50 г., но и събитие, което разрушава мита, че Константинопол може да бъде управляван само и единствено от ромеите. Сриването на този мит близо 250 години по-късно дава надежда и спомага за превземането на величествения град от османските турци. И не на последно място тези сведения са важен извор, показващ етапите за избора и коронацията като неизменна част от кралската институция в средновековна Европа.

<--   1   2  
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.