е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > Отбраната на Белоградчик през Сръбско – българската война 1885 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Отбраната на Белоградчик през Сръбско – българската война 1885 г.


Лилия Криворова

На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България и незабавно предприема военни действия. Съгласно плана на сръбското командване на главното направление Пирот – Цариброд - София действа Нишавската армия, а северно от Стара планина - Тимошката армия. Тя трябва да настъпи от долината на р. Тимок към Видин и да съдейства на главната групировка за разгрома на българските войски. В състава й влизат части от 1-и призив (7 батальона, 2 полски и 1 планинска батареи, 18 обсадни оръдия и един ескадрон) и от 2-ри призив (16 батальона и 2 ескадрона). Общо армията наброява 21 000 души и е под командването на генерал Милойко Лешанин . Завършилият Берлинската военна академия военачалник лекомислено заявява, че ще завладее Видинския край „без да гръмне пушка”.

Отбраната на западната граница северно от Стара планина до р. Дунав е възложена на 28-годишния капитан Атанас Узунов , който трябва да прегради най-важните направления за настъпление на сръбските войски. Още на 7 октомври военният министър капитан Константин Никифоров дава първите разпореждания за прехвърляне на войски от вътрешността на страната към застрашения район. Там са изпратени пешите дружини, които се формират от излишъка запасни войници след заминаването на полковете от Северна България на турската граница. Тези войски заедно с привлечените по-късно части образуват т.н. Северен отряд, който има задача да отбранява Северозападна България с крепостите Видин и Белоградчик и да не допусне загуба на територии. В навечерието на войната в него влизат 19 запасни роти, 32 полски и 5 крепостни оръдия, 8 чети доброволци и 7 дружини опълчение, които съставляват 17 и ? пехотни дружини, 1 и ? ескадрона, 6 батареи или общо 14 861 души. От тях само 247 са войници от действащата армия, 8000 – са запасни, а останалите са доброволци и опълченци.

Поради широчината си отбранителният фронт от връх Ком до устието на р. Тимок е разделен на пет отделни участъка: Видински, Бреговски, Кулски, Белоградчишки и Берковски. Целта на разположените там войски е да спрат сръбското настъпление и ако това е невъзможно - да се оттеглят в крепостите Белоградчик и Видин и да ги отбраняват. Обявяването на войната е посрещнато с голямо въодушевление от частите на Северния отряд. По този случай капитан Узунов изпраща донесение до Щаба на армията, в което казва: „Смея да уверя, че всички офицери, войници, опълченци и доброволци са готови до един да се жертвуват за защита на отечеството и княжеския престол.”

В навечерието на войната по-голямата част от действащите войски на сръбската Тимошка армия е разположена около Зайчар, друга част, съставена от войските от 2-ри призив и крепостната артилерия – около Неготин и Кладово, а при Княжевац е съсредоточен един пехотен полк и един ескадрон от 2-ри призив. На 3 ноември ген. Лешанин заповядва армията да настъпи към крепостта Видин концентрично в три колони. Дясната колона трябва да премине през прохода Кадъбоаз за Белоградчик и след овладяване на града да се насочи към Видин. Колоната е подчинена на полковник Путник, командир на 14-и резервен полк. Средната колона има задача да настъпи към Кула и Видин през прохода Връшка чука. Началник на колоната е командирът на Тимошката дивизия полковник Джукнич. Лявата колона трябва да премине през река Тимок при Брегово и да се насочи към крепостта Видин. Началник на колоната е подполковник Димич. Зад нея се изнася обсадната артилерия.

Белоградчишкият участък обхваща територията от Раковица до Чипровница и се отбранява от една запасна рота, Русенската доброволческа чета, Плевенската доброволческа чета, Кутловската и Белоградчишката опълченски чети. Част от Русенската доброволческа чета (основните й сили се намират в Чупрене) и 1100 опълченци охраняват прохода Св. Никола и граничния участък от Стакевци до Превала. Останалите подразделения охраняват прохода Кадъбоаз и границата от Стакевци до Раяновци.

Срещу Белоградчик сърбите съсредоточават 14-и резервен полк 2-ри призив с една планинска батарея и един ескадрон. Три батальона от полка и батареята са разположени в прохода Кадъбоаз, а един батальон – в прохода Св. Никола.

Панайот Дворянов

Настъплението към Белоградчик започва в 12 ч. на 3 ноември. Сръбските батальони получават заповед да превземат града и да се съберат в него. Преминалите през Кадъбоаз батальони и батареята отблъскват българските гранични постове и достигат Салаш, след което заемат позиция на източните склонове на хребета Ведерник. Оттук започват да обстрелват с артилерийски огън крепостта. През това време сръбският батальон, който настъпва към Белоградчик през прохода Св. Никола, достига Чупрене. Заставата срещу прохода (160 души от Русенската доброволческа чета) също отстъпва пред превъзхождащия противник и се оттегля по Ломското шосе източно от града. На 3 ноември след обед командирът на Северния отряд получава донесение, че частите от Белоградчишкия участък са се оттеглили в крепостта , а доброволците са напуснали прохода Св. Никола и са оставили открит пътя за Лом. Като преценява важността на Белоградчик и възможността с неговото овладяване противникът да се насочи към Видин, капитан Узунов заповядва на командира на Белоградчишкия отряд поручик Стефан Чолаков да задържи на всяка цена града. За тази цел той му изпраща като подкрепление още 400 опълченци и Сандровската доброволческа чета под командването на поручик Панайот Дворянов.

На 4 ноември четата пристига в Калугер на 5 км от Белоградчик. На запад от града се чуват изстрели и от една височина поручик Дворянов вижда как два батальона, една батарея и един ескадрон от Белоградчишкия отряд отстъпват от Дъбравка, а сърбите ги преследват. Около две сръбски роти се насочват към Мусин връх (786 м.) южно от селото, най-високия на планината Столовете. Като преценява важното значение на този връх, поручик Дворянов заповядва на доброволците бързо да го заемат. Сандровската чета и 12 запасни войници от граничните постове пресрещат противника и спират настъплението му. Междувременно пристига и подкрепление от 400 кутловски опълченци, изпратени да усилят гарнизона на Белоградчик. През нощта Дворянов присъединява към четата още 30 души запасни войници и 60 опълченци, които са отстъпили от граничния район около Раяновци.

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.