е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > Отбраната на Белоградчик през Сръбско – българската война 1885 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Предвид важното значение на Мусин връх за крепостта и града, българските части остават на него до 14 ч. на 5 ноември. През това време от събраните войници и опълченци поручик Дворянов сформира две групи. Едната в състав от 60 души под командването на подофицер получава задача да пази върха, а другата е присъединена към Сандровската доброволческа чета. Като използва обстоятелството, че вали сняг и видимостта е намалена, същият ден вечерта поручик Дворянов и Сандровската чета влизат в Белоградчик. Сред жителите владее паника и някои от тях започват да напускат града. Тъй като в гарнизона има недостиг на хляб, Дворянов веднага разпорежда на реквизиционната комисия да бъдат приготвени през нощта в къщите 1000 оки хляб. Издава заповед, с която забранява на гражданите да напускат града и поставя на изходите постове от доброволци. Заедно с командира на Белоградчишкия отряд поручик Чолаков съставят план за отбрана, който предвижда целият гарнизон да излезе от крепостта и да заеме позиция пред нея и встрани.

Запасната рота и Плевенската доброволческа чета трябва да отбраняват участъка от крепостта до пътя за Дъбравка. На Сандровската чета и четата от Кутловското опълчение под общото командването на поручик Дворянов е възложено да охраняват пътя за Дъбравка до реката, а на Белоградчишката опълченска чета – да се разположи на южния фланг. 150 души под командването на един подофицер трябва да заемат позиция на север от реката и заедно с опълченците на Мусин връх да отбраняват планинската верига Столовете. Срещу защитниците на Белоградчик, сърбите съсредоточават 2 и ? батальона (2000 души), 4 планински оръдия и 1 ескадрон от 100 конници.

На 6 ноември сутринта батальоните от 14-и сръбски пехотен полк откриват огън срещу крепостта и преминават в решително настъпление. Вместо да дочака удара, Белоградчишкият отряд също минава в настъпление. Преди това Дворянов изпраща в тила на неприятеля 15 доброволци под командването на един ефрейтор, които по даден сигнал с викове „ура” откриват огън. Сърбите решават, че са обкръжени и започват безредно отстъпление, а поручик Дворянов със Сандровската и Кутловската чета ги преследва 2 км. извън града по посока на Дъбравка. Още същата вечер противникът се оттегля през прохода Кадъбоаз от другата страна на границата. Батальонът, настъпил през прохода Св. Никола, няма възможност да атакува и също се оттегля през Чупрене към границата.

Боят при Белоградчик на 6 ноември е образец на активна отбрана. Малкият отряд без артилерия разбива цял сръбски полк с една планинска батарея и го изважда от бойните действия до края на войната. Като трофеи са взети коня и сабята на командира на 14-и пехотен сръбски полк полковник Путник, едно планинско оръдие с лафет, 8 коня, 200 пушки и няколко сандъка с патрони и гранати.

През време на бойните действия сръбските войски дават 46 убити, около 50 ранени и 90 пленени. От българска страна загубите са нищожни – 1 убит доброволец от Плевенската чета и 2-ма ранени войници от Кутловската опълченска чета.

Известието за примирието пристига в Белоградчик на 17 ноември сутринта. Победата е отбелязана с молебен и парад. Отличилите се в боевете са представени за награда. Поручик Дворянов е награден с орден „За заслуга” на военна лента. Шестима доброволци от Сандровската чета и петима от Русенската чета са наградени с орден „За храброст” ІV степен. Всички доброволци получават и медал за участието им във войната.

В памет на защитниците на Белоградчик общинската управа поставя при входа на града, на шосето Белоградчик – Лом, възпоменателна плоча със следния надпис: „Нека знаят грядущите поколения, че на 6 ноември 1885 г. след тридневни сражения около града четиристотин български доброволци и опълченци, командвани от поручиците Чолаков и Дворянов, геройски отбиха вероломното нападение на десет пъти по-многобройния нападател – сърбите.”

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.