е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > 566 години от битката при Варна - 1444 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

566 години от битката при Варна - 1444 г.


Йорданка Тотева


Парк-музей на бойната
дружба 1444

На 10 ноември 2010 г. се навършват 566 години от битката пред стените на Варненската крепост, която някои историци наричат „паметна битка на народите”. Още през далечния ХV в. тя намира отзвук в почти всички европейски страни. Тук се срещат в лют бой християнската войска, предвождана от младия полско-унгарски крал Владислав ІІІ Ягело, наречен по-късно Варненчик, и османсите турци, завладяли преди няколко десетилетия християнските народи на Балканите. Поражението на обединената християнска армия довежда до налагането на османското владичество над балканските страни за векове напред и до залеза на хилядолетната Византийска империя през 1453 г.

Битката при Варна има своята предистория. Тя е свързана със съдбата на балканските народи, заплашени от окончателно завладяване от османците, и, от друга страна, с опасността от турско проникване в Средна Европа. Турската заплаха обединява православни християни и католици под егидата на римския папа. През 1439 г. във Флоренция е сключена уния между католическата и православната църква. Чрез тази уния католическият свят поема задължението да се притече на помощ на православното християнство на Балканите и на Византийската империя и да ги спаси от гибел.

Владислав ІІІ Ягело

Организирането на нов кръстоносен поход се оказва много трудна задача след неуспеха на похода на крал Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол през 1396 г. Западна Европа, разтърсвана често от военни конфликти между някои държави, и обхваната от остри социални вълнения, е силно разединена. За да окаже помощ за изтласкването на османците от Европейския континент, папската институция можела да разчита главно на военната мощ на Полша и Унгария, обединени под скиптъра на крал Владислав ІІІ; на Венецианската република и на някои отделни князе. По това време, края на ХІV в. и началото на ХV в. Унгарското кралство поема тежката отговорност да възпира турското настъпление към вътрешността на Европа. През 1440 г. крал на Унгария и Полша става младият полски владетел Владислав ІІІ Ягело, който е само на 16 години. Негов главен пълководец и военачалник е трансилванският войвода Янош Хуняди, който вече има своите славни победи над турците. Междувременно в Османската империя протичат остри вътрешни сблъсъци в Мала Азия. В тази обстановка на 1 януари 1443 г. папа Евгений ІV обявява кръстоносен поход срещу „враговете на християнския кръст”. В организацията на похода голяма роля изиграва и кардинал

Янош Хунияди

Джулиано Чезарини, който е изпратен в унгарската столица Буда. Събрана е около 40 -хилядна войска, предвождана лично от крал Владислав III и Янош Хуняди. В нея влизат унгарци, поляци, чехи, немци, сърби, власи и българи. Първата кампания на крал Владислав ІІІ срещу турците през 1443 г.е известна в историографията като „дългият поход”, а първата победа на християнската войска е при Ниш на 3 ноември 1443 г. В битката активно се включва българско и сръбско население, което помага на армията с храна и участва в сраженията. В свои писма Янош Хуняди и Джулиано Чезарини изразяват възхищение от помощта на българите и сърбите. На 20 ноември 1443 г. е превзета София, като веднага църквата „Св. София”, превърната от турците в джамия, е възстановена като християнски храм и тук е отслужена първата литургия в чест на победата. Поради укрепване на прохода „Траянови врата” от османците, неуспеха на нападението срещу турските позиции при Златица и настъпилите студове на 16 декември 1443 г. християнската армия решава да се оттегли и водейки ариергардни боеве, се насочва обратно към Белград. По-сериозна схватка с противника става при Пирот на 2 януари 1444 г., а на 2 февруари 1444 г. кралската армия се завръща в Буда, посрещната възторжено от населението на града.

Мурад ІІ

След завръщането на османците в София те подлагат на жестоко клане българското население, и особено свещениците. Главата на владиката е отсечена и изпратена на турския султан Мурад ІІ.

През пролетта на 1444 г. между двете воюващи страни започват мирни преговори и са разменени пратеници. В тази връзка важна роля изиграва българинът на турска служба Балтаоглу, син на войводата Балдю от Търновското царство на Иван Шишман. През юли 1444 г. в Сегед е ратифициран мирен договор, но скоро след това турците сключват сепаративен мир със сръбския деспот Георги Бранкович. Това не отговаря на обещанията, поети при сключване на унията, и предизвиква недоволството на папата и кардинал Чезарини, които настояват за продължаването на войната с турците до победен край. На 4 август 1444 г. в Сегед крал Владислав издава манифест, с който обявява решението си за нов поход срещу османците. С това той денонсира Сегединския договор и отново започва да се готви за война. Според документи, намерени в Унгарския държавен архив, много българи, живеещи в Унгария, участват в похода. Княз Фружин, синът на българския цар Иван Шишман, продава всичките си имения, за да събере средства за войската. Българската аристокрация и българската конница (около 4000 д.), които тогава се намират в Унгария, активно участват в похода.

За втория поход е планиран изцяло нов маршрут. С помощтта на венецианската флота войската на крал Владислав, която наброява 16 000 души, се придвижва по р. Дунав и на 18 септември преминава на десния бряг при Оршова, но поради силната съпротива на османците християнската армия продължава пътя си по левия бряг на реката и се прехвърля отново чак при Северин. На 29 септември 1444 г. е превзет Видин. Голяма част от християнското население на града и околните села преминава на страната на кралската армия. Тя не успява да превземе силно укрепената крепост Никопол, но престоява край стените u няколко дни, за да си почине и поднови продоволствените си запаси. Тук към нея се присъединява четирихиляден влашки отряд (лека конница), оглавен от войводата Влад Дракула. При срещата си с крал Владислав той се опитва да го разубеди да се откаже от похода, защото, когато турският султан отивал на лов, свитата му била по-многобройна от войската на Владислав, но кралят, и особено кардинал Чезарини решават, че няма връщане назад.

За по-нататъшния маршрут на похода най-достоверни сведения дават двама участници в него - Андреас де Палацио и Ханс Мергест, последният записан от средновековния немски поет Михай Бехайм. От Никопол войската на Владислав се отправила на юг и превзела Раховица (дн. Горна Оряховица). Основните сили се насочили към Шуменската крепост. На 24 октомври кралят изпратил послание към турските гарнизони, в което им заповядал да върнат свободата на поробените християни, заради които кралската армия дошла до тук чак от Полша и Унгария. Владислав им наредил да се върнат в Галиполи и в Анатолия, а ако те не се покорят, щели бъдат избити от неговите войници, които се заклели пред Бог да победят враговеге на християнството. След тридневна обсада Шуменската крепост била превзета. Кръстоносната армия продължила своя път към Варна. Надеждата била, че тук ще акостира венецианската флота, с която армията да се оттегли към Константинопол в случай на неуспех. След решителен щурм на 5 ноември 1444 г. била превзета и разрушена крепостта Овеч (дн. Провадия). По това време кардинал Чезарини получил известие, че турците, начело със султан Мурад, са се прехвърлили от Азия в Европа и със стремителен марш напредват към кралската армия. Това обаче не разколебало крал Владислав и той продължил към Варна.

1  2 -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.