е – музеен вестник > Музеите по света > Масонство – ценностна система – музей
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

 Масонство – ценностна система – музей

 д-р Стефанка Кръстева


Влизаш с привързани очи, осланяш се на този, който те води, минаваш през огън и вода и непрекъснато ехтят поучения: съвестта ти, ръцете ти, делата ти да бъдат чисти… Пази се от огъня на собствените ти страсти… Бъди мнителен спрямо себе си, защото никой не е светец, когато интересите подлъгват…

Това е щрих от специфичен ритуал за въвеждане в масонството – действащо религиозно-етично движение, разпространено из целия свят. Структурата му е резултат на стремежите и постиженията на всеки един неин член.

Някой изследователи предполагат, че първите следи идват от Англия, в началото на ХVІІІ век . По същото време масонски ложи се образуват във Франция, Прусия, Германия, Шотландия, Ирландия, Дания и другаде. Историята дава любопитни сведения и за масонските ложи в армиите. От 1732 г. например масонството започва да се разпространява в британската армия под формата на полкови полеви ложи. Те са подвижни и пренасят всичките си ритуални атрибути в сандъци заедно с полковото знаме и хазната. Нерядко магистър на съответната ложа е командирът на полка, който впоследствие отстъпва длъжността на други офицери. Полковите полеви ложи оказват огромно влияние сред войската. Друг известен факт е,че Наполеон е бил позитивно настроен към франкмасонството. По негово време във войската му е имало над 70 ложи, обхващащи различните родове войски.

Полковите ложи през ХVІІІ- ХІХ век се превръщат в средище за общуване между офицери и нисши чинове, между старши и младши командири. В тях се създава обстановка, при която амбициозни млади военни могат да се издигнат в службата независимо от социалния си произход.

Бързо разпространяващото се международно движение достига границата и на Османската империя. В средата на ХVІІІ век то трайно се настанява тук. До края на века са формирани девет ложи, като главната турска ложа е “Али Коч” . Малко по-късно се създават и първите масонски ложи в Гърция, Румъния и Сърбия. Такова специфично движение със съответните мистични обреди се появява и в редица градове по българските земи, но българи до Освобождението в него не членуват .

Условия за организирано свободно зидарско движение у нас се създават едва след възстановяването на българската държавност. Първите българи масони са Иван Николов Ведър, подпоручиците Върбан Николов Винаров и Марин Янакиев Маринов, от 23-та пеша Русенска дружина, подпоручик Христо Кръстев, а така също прокурорът Тома Антонов Кърджиев, секретарят на русенския апелативен съд Захари Стоянов, чиновникът Йордан Станчов Джумалиев и др.

Прилагайки определени принципи, световното масонско движение приобщава в редовете си представители на различни националности, при това без разлика на тяхното вероизповедание, политическа принадлежност и пристрастия. През столетията в различните страни по света се натрупват множество артефакти и богат архив, свързан с масонската структура и нейните членове. И като че ли в един момент, в края на ХІХ и началото на ХХ век, назрява времето, когато масонството, обвито с воала на тайнственото, неизвестното и загадъчното, трябва да открехне двери и да задоволи, макар и в определена степен, любопитството на обществото към него. Появяват се първите музеи, посветени на тази структура, както и клиринговите къщи за масонско познание . В тези просветни институции е представена интересна информация по възникването, организацията и дейността на масонството по света.

През 1889 г. в Париж се открива Музей на франкмасоните с цел да се покаже ролята на тази структура в еволюцията на обществото. През годините неговият фонд бързо нараства. На посетителя правят впечатление множеството вещи, върху които са избродирани или гравирани символите, свързани с различните степени на движението .

В 1906 г. в Москва се учредява временна масонска ложа “Възраждане”, а няколко дни по-късно в Санкт Петербург се появява нова ложа “Полярна звезда”. В същата, 1906 г., във Филаделфия се открива изложба, посветена на 200-годишнината от рождението на Бенджамин Франклин. Тя доразвива една отдавнашна идея – създаване на Музей на масоните в САЩ. През 1908 г. идеята става реален факт. Новосъздадената институция притежава колекции от вещи на Б. Франклин (златни и бронзови медали, медальони, портрети, часовник, както и едно пени, отсечено през 1787 г. и свързано с Обединените колонии в периода на Конфедерацията – на лицевата му страна има надпис: “Ние сме едно цяло – Съединените щати, а на обратната – “Аз летя” 1787 г. Не се месете в чуждите работи”). Показва и вещи на други изтъкнати масони (например престилката на брат Джордж Вашингтон, подарена на Великата ложа през 1829 г.), специализирана литература, архиви, странни за масовия посетител символи, емблеми и т.н. Така, тръгвайки от историята на Бенджамин Франклин като масон, се стига до летописа на ранната масонска история на Америка. Според някои изследователи именно масонството се явява ключов фактор за образуването на Съединените американски щати чрез въплъщението на идеала за “масонска република”.

С времето музеят се обогатява с най-добрите колекции на масонските съкровища в света. Неговата привлекателност се засилва и от факта, че той се намира в пределите на едно от чудесата на масонския свят – катедралата на масоните във Филаделфия – домът на Великата ложа на свободните и утвърдените масони на Пенсилвания.

Масонството не само строи храмове, но то самото е жив храм, изграден от просветените души на членовете си. Ритуалът на неговите церемонии е алегория на пътуването, което всички масони трябва да направят, за да достигнат своя най-висок потенциал. “Принципите на сдружението са вдъхновявали хората през вековете да станат велики художници, музиканти, архитекти и философи – обобщава маркизът на Нортхамптън и продължава. – Красотата, която са създали, е естественият резултат от техните пътувания през този смъртен живот. Качествата на душата не се наследяват. Те се спечелват чрез упорито постоянство към каузата – това е копнежът на човека да се върне към своя създател”.

Изхождайки от посочените принципи, за обществото са твърде интересни масонските мемориали, посветени на изтъкнатите личности, свързани с движението: Националният масонски мемориал на Джордж Вашингтон в Александрия, щата Вирджиния, къщите -музеи: “Ричарт Вагнер”, “Ференц Лист”, “Жан Пол”, “Хенри Форд”, “Джеймс Бюкенън”, “Волтер” и мн. др. Грижливо се съхраняват ценни реликви от развитието на отделните ложи във впечатляващия Британски музей на масоните, в музеите на германското масонство, в Израелския масонски музей, в Шотландския масонски музей и библиотека, във Френския музей и библиотека на франкмасоните, в Музея на малките плакати, в Музея на масоните в Стокхолм и т.н.

Всеки от изброените музеи има свой образ, своя неповторима визия. Към музея “Хенри Форд” в Детройт е изградено точно копие на Залата на независимостта от Филаделфия. И това не е случайно, защото тук, в една от залите, се гласува първата конституция на САЩ в пълен масонски ритуал . В парижкия Музей на франкмасоните се съхраняват едни от най-редките масонски издания, включително и на обществото на филалетите, създадено на 1октомври 1928 г. от група студенти масони .

В Британския музей са показани другите богатите сбирки, проследяващи историята от създаването на Великата лондонска ложа и публикуването на прочутите Конституции в 1723 г. Анализирани са причините за нейното разцепление през 1739 година. Наред с общия процес в експозицията е отделено място и на отделни личности, свързани с масонството. Чърчил например е представен в онзи момент от живота му, в който през 1902 година влиза в структурата на масонството, като едновременно с това прекратява своята журналистическа дейност и насочва вниманието си в политиката. Наред с вещите тук се съхранява и една малка част от архива на тази известна личност.

За посетителите в Музея на свободните масони в Розенау, Австрия, “оживяват” различни експонати на бивши масони, сред които на В. А. Моцарт, Шиканедер, княз Естерхази, Хайдн и др. Автентични свидетелства проследяват историята на масонското движение, основано от Католическата църква. Ценна колекция в музея представляват и подаръците на чешкото масонско движение.

В шотландския музей се проследява развитието на масонството от неговото раждане въз основа на тамплиерските традиции и приносът му за утвърждаването на духовни ценности в тогавашното общество. Проследено е политическото обвързване на масоните през ХVІІ и ХVІІІ век, изразено чрез обета за вярност към династията на Стюартите, даден от множество благороднически родове. Лоялността е пренесена от Шотландия в Англия с възкачването на престола на Яков І, шотландски крал и същевременно масон.

Интересен със своята история е и Музеят на масоните в Хавана, Куба. Музеят се намира на горния етаж на масонски храм и съжителства с офисите на няколко министерства, който са разположени на по-долните етажи. Сред експонатите наред с тези на Д. Вашингтон са и портретите на генералите Масео и Хомес, Симон Боливер, Хосе Марти, на венецуелския генерал и масон Нарсисо Лопес и др.

Музеите, свързани с масонското движение, са над сто, пръснати из целия свят. Във всяка държава, където е имало или има Велика ложа, обикновено е открит и музей. В САЩ Велика ложа има във всеки щат, може би имено поради това музеите от този вид са над 35.

В масонските музеи по света е представена фактологичната история на масонството от неговото възникване до наши дни. Проследени са основните етапи на развитието му в социален, исторически и философски план. С различни музейни средства се развенчават митовете и предразсъдъците, които са в основата на обществените опасения и съпътстват движението през вековете. Тези музеи са своего рода форуми и посетителите, докоснали се до техните загадъчни и в определена степен мистериозни колекции, постепенно изоставят предварителната си нагласа за среща със сензационното и необичайното и стъпка по стъпка променят подхода си, за да стигнат до истинското познание за светая светих на едно от най-загадъчните явления в човешката история.

В най-обобщен вид масонските музеи представят и седемте свободни изкуства, които “още от най-дълбока древност и до днес са основа на всяко едно цялостно образувание. Граматиката, реториката, логиката, аритметиката, геометрията, музиката и астрономията са изрично упоменати и възхвалявани в степенната система на масонството.” Безспорно е, че именно на този подход към изкуството се дължи голямото многообразие на мемоарните масонски музеи.

Желанието на широката публика да се запознае с историята и развитието на това специфично обществено движение, идващо от 24 юни 1717 (когато се основава първата Велика ложа) и съществуващо до ден- днешен, ангажира този вид музеи с популяризирането: на масонските идеали (свобода, независимост, чест, справедливост, вяра в едно по-висше същество, спазване на законите, мъдрост, сила, красота, братска любов с цялото човечество), на масонските ритуали и церемонии, на масонските атрибути и символи (чукче, мистрии , пергел, прав ъгъл, огледало, масонска библия, печат, масонски ленти, престилки, ръкавици, колани, значки и наградни знаци, огърлици, шапка на масон, определяща степента на просвещение, чаши, статуетки, жертвеници…) .Този вид музеи със своите специфични и неповторими фондове внасят нови характеристики в обществения статус на институцията музей и съществено разнообразие във възприемането на света.

Част от това многообразие е свързано и с противоречивото възприемане на масонството като световно движение. За някои хора то е част от илюминатското общество от върха на световната икономическа пирамида. Според тях днес именно то “решава съдбините на цели нации, ръководено единствено от икономическите си интереси.” И въпреки разногласията в социалното пространство масонството продължава да се счита не е само за най-древното, но и за най-почитаното общество, което някога е съществувало в света. Този авторитет през годините се поддържа и от личности като Гьоте, Моцарт, Симон Боливар, Бъфало Бил, Дюк Елингтън, Роберт Бърнс, Мустафа Кемал Ататюрк, Гарибалди, ген. Лафайет, Андре Ситроен и Хенри Форд и мн. др. Все пак “историята е философия, която учи чрез примери” – е казал някой.

Разглеждайки тази тема ние отново се връщаме към въпроса (който вече няколко пъти се поставя в нашето културно пространство), дали не е време масоните в България да направят свой музей. Българските изследователи и специалисти имат вече достатъчно натрупани знания и опит.

Изпусна се преди 10 години една прекрасна възможност – тази идея да стане реалност. На 20 септември 2001 година в зала “Архиви” (тогава на Главно управление на архивите при Министерския съвет) се откри документалната изложба ”Масонството в България”. Тя представи един широк и всестранен поглед на историята на масонството у нас и подчерта, че масонството е едно сдружение “изключително човеколюбиво”, че то дава кураж и динамичен дух да се посрещат и преодоляват всички предизвикателства на времето. Масонството дава поглед не само върху живота, но и върху самите нас. Че то има за цел да изучава всеобщия морал и да налага приетите общочовешки ценности. За съжаление това са от малкото случаи в историята на възникването на музеите, когато голяма изложба, събудила изключителен обществен интерес, не е послужила за основа на един бъдещ музей.

Не допринасят за това и издигнатият същата година скромен паметник на първомайстора на българските масони Иван Ведър и отбелязването на 100- годишнината от смъртта му, както и 120 -годишнината от създаването на първата ложа в България.

В посочената изложба и в организираните юбилейни чествания обаче не бе акцентирано като отделна тема “Армията и масонството”, въпреки че сред първите българи масони са първите български офицери на възстановената ни държавност. В страната са съхранени множество автентични свидетелства, свързани с този проблем: вещи, различни издания, архив. Към историята на масонство у нас принадлежат и други известни личности от българската армия. Освен изброените в началото на статията с масонството са били обвързани и генералите Петър Мидилев, Рачо Петров, Пенчо Златев, Александър Протогеров, Кутинчев и офицерите от запаса Кацаров, К. Григоров, пол. Ал. Ганчев, в по- ново време Петко Йотов и мн. др. Интерес представлява както архивът, свързан с влиянието и навлизането на масонството в българската армия през 30-те години, така и причините за целенасоченото унищожаване на документи, свързани с темата. Любопитно е движението на броя на редовните военни масони до 1941 г. А изследванията на Иван Богданов, Величко Георгиев, Димитър Недков , Никола Шиваров, Митко Иванов, Ташо Ташев, Тодор Петров и др. осветляват в различни аспекти масонството в България .

Тези изследователи най-общо изтъкват, че българският свободен зидар чрез изпълнението на своя воински дълг винаги се е стремял да бъде верен и предан на своята родина, да защищава своето отечество, да бъде винаги готов на всички жертви, които то би изискало . Те активно участват в обмяната на знания, опит, добър пример. Техният жизнен и творчески път още веднъж потвърждава, че “човек става масон, за да обича, а не да бъде обичан. Обаче да обичаш не значи само да помагаш материално, а да създаваш около себе си атмосфера на човечност, търпимост, любов към другия, да помагаш, колкото можеш” .

Галерия

Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.