е – музеен вестник > История > Създаване, организация и въоръжение на Българското опълчение
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Подполковник К. Нишченко, командир на 5-а опълченска дружина

Подполковник Н. Беляев, командир на 6-а опълченска дружина


„Молодцами стреляли сегодня” - се възхищават офицерите. Със заповед на генерал Столетов № 35 от 25 май 1877 г. се нарежда от най-добрите стрелци във всяка рота да се формират отделни стрелкови команди и да се обучават за стрелба на далечни разстояния. В резултат на големите грижи на руското военно ръководство и на командуването на Българското опълчение само за няколко седмици опълчението се превръща в боеспособна част, подготвена да води бойни действия. Това дава основание на главнокомандуващия на действуващата армия със заповед №491 от 18. VI. 1877 г. да включи Българското опълчение в състава на Предния отряд на генерал Гурко вместо първоначалния замисъл опълчението да се използува само „за съдействие на Дунавската армия при осигуряване реда и спокойствието в дунавския край”. Този факт по един категоричен начин сочи високата оценка, която се дава на готовността на Българското опълчение да участвува редом с добре подготвените руски воини в Предния отряд на генерал Гурко.

Успоредно с бойната подготовка на Българското опълчение ген. Столетов взема сериозни мерки за укрепването на войсковата дисциплина. Стремежът е цялостният живот на опълченците да се постави на уставни начала, опълченците да се приучат на организиран войскови живот. Той задължава опълченците да живеят в района на лагера, като напускането на лагера да става само с разрешение на съответните началници. По отношение на дисциплината на опълченците се прилага Дисциплинарният устав от 1875 г., който е в сила за руската армия. По отношение на дисциплинарната практика този устав е диференциран за личния състав на Българското опълчение. Най-голямо наказание за провинилите се опълченци е изключването от опълчението „като недостоен да съдействува за освобождението на своята родина от турско иго”. Това недвусмислено потвърждава желанието и готовността на доброволците опълченци да се бият за извоюване свободата на майка България.

Независимо от обстоятелството, че опълченците постъпват доброволно в Българското опълчение, новодошлите се приемат при същите изисквания, при каквито се приемат в редовната руска армия. Специална комисия под председателството на Иван С. Иванов и членове майор Миних българина д-р Вязенков приема доброволците, а онези, които имат физически недъг, не се приемат.

На 18 май 1877 г. в лагера край Плоещ по най-тържествен начин на Българското опълчение се връчва Самарското знаме. То е поднесено от делегация на град Самара (Куйбишев) от представители на градския общински съвет. Този ден е един от най-тържествените за опълченците. Връчването на светинята има голямо значение за повишаването на бойния дух на доброволците, те се чувстват вече като редовна бойна част.

Заедно с формирането на Българското опълчение се решава и въпросът за неговото въоръжаване. Първоначално доброволците са въоръжени с пушки система „Шаспо”. За въоръжаването големи грижи е полага Славянският комитет, председателстван от И. С. Аксаков. Той закупува около 20 хил. пушки система „Шаспо” от Германия, останали като трофей от Френеко-пруската война. Малокалибрената пушка „Шаспо” е предназначена за редовия състав па опълчението. Пушката „Шаспо” образец 1866 г. има калибър 4,3 лин. (10,76). Но малокалибрената пушка „Шаспо” има и много недостатъци и нейните тактико-технически данни отстъпват пред тези на руската „Бердана". Само след няколко изстрела с пушката „Шаспо” патронникът й се загрява, сложните гумени уплътнения отказват да изпълняват своето предназначение и иглите (върхът на ударника) започват да се чупят. В много отношения, както сочи С. И. Кисов, „те можеха да служат само за ръкопашен бой”. Атанас Бендерев пише, че „пушката „Шаспо” лесно се разваляше и нейните мукавяни отвлъгващи патрони въобще работа не вършат. Въпреки недостатъците на малокалибрената пушка „Шаспо” българските опълченци с голямо желание я изучават и особено добре усвояват в практическото боравене с нея. В хода на бойните действия част от опълчението се превъоръжава с пушка „Бердана № 1” и „Бердана № 2”.

През първата половина на септември 1877 г. на основаниена заповедта на главнокомандуващия опълчението се превъоръжава с пушката „Крнка”.


Защитата на Орлово гнездо, худ. Алексей Попов,
копист Добри Добрев

Самарското знаме с ленти и пика, връчено на 3-та опълченска дружина, оригинал, НВИМ


Тактико-техническите данни на пушката „Крнка” са по-добри в сравнение с пушката „Шаспо” на въоръжение в Българското опълчение. Превъоръжаването на дружините с тази пушка е важно събитие в живота на опълчението. Българските опълченци с радост посрещат това събитие. Веднага след получаването на пушките командуването на българското опълчение организира срочното им изучаване, „С какво голямо желание българските доброволци разглобяваха и сглобяваха пушката, прицелването, прикладването и спускането” — сочи доброволецът Атанас Бендерев.

Офицерите и подофицерите са въоръжени с огнестрелно и хладно оръжие, револвер система „Смит и Весон” и сабя. Сигналнстите и барабанчиците са въоръжени с хладно оръжие „Тесак” (прав нож с двойно острие, дължина 64—72 см). Офицерите от конната сотня също са въоръжен с револвери „Смит и Весон” и саби руски образец.

При боевете опълченците се снабдяват и с оръжие от противника. Турските войски са въоръжени с еднозарядната американска винтовка „Хенрн-Мартини”, „Шнайдер” н „Уинчестер”.

В зависимост от системите пушки всеки опълченец е задължен да носи със себе си в паласките и торбата 72 патрона. В ротния обоз за всеки опълченец се осигуряват още по 28—40, а в дружинния — общо по 120 патрона.

Големи грижи полагат опълченците както за поддържането на пушките, така и за приборите за обслужване на пушките, като протриватели, пружини, отвертки и запасни части, игли (ударници) и др.

Висока е оценката на героизма на българските опълченци по време на войната. За тяхното бойно майсторство, за героизма и чутовния им подвиг при защитата на Шипченския проход генерал Скобелев казва: „Юнаци, благодаря ви за добрата служба и юначество, което показахте във вчерашния бой. Вие, юнаци, се бихте не по-лошо от вашите другари по оръжие, войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години”.


<--  1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.