е – музеен вестник > История > Създаване, организация и въоръжение на Българското опълчение
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Генерал-майор Н. Столетов, началник на Българското опълчение

Подполковник Е. Ефимович, началник щаб на опълчението

Подполковник К. Кесяков, командир на 1-ва опълченска дружина


За началник на Българското опълчение е бил назначен генерал-майор Н. Г. Столетов, което не е случайно. Той има много добра военна подготовка и богата обща култура и натрупан значителен боен опит от времето на Кримската война 1853 – 1856 г. Но най-характерното за него е това, че храни топли славянски чувства към българския народ. За началник на щаба на Българското опълчение е назначен подполковник Ринкевич. За офицери в Българското опълчение са определени руснаци или българи, служили в редовете на руската армия. За командири на бригадите са назначени, както следва: на първа бригада – полковник Н. Д. Корсаков, а впоследствие подменен с полковник Ф. Д. де Прерадович, на втора бригада – полковник Л. Д, Вяземски и на трета бригада – полковник М. П. Толстой. За командири на дружини са назначени: на първа – българинът подполковник К. С. Кесяков, на втори – майор К. М. Куртянов, на трета – подполковник П. П. Калитин, на четвърта – майор И. Т. Редкин, на пета – майор К. Н. Нишченко и на шеста дружина – майор Н. А. Беляев. Българинът подполковник д-р Вязенков е назначен за един от лекарите в опълчението. За командири българи офицери в Българското опълчение са назначени:

  • в 1-ва дружина – подпоручиците Делов и П. Стоянов;
  • във 2-ра дружина – поручик Шиваров и юнкерите Блъсков, Попов, Паница и Узунов;
  • 3-а дружина – поручик Филов, подпоручик Кисов и подпоручик Гуджев;
  • 4-а дружина – капитан Райчо Николов;
  • 5-а дружина – подпоручик Данаил Николаев.

По-късно за офицери в опълчението са били зачислени и щабсротмистър С. Любомски, подпоручик С. Муткуров и подпоручик Тепавски.

Колкото до подбора на младшия команден състав, препоръчва се младшите офицери, низшите чинове, подофицерите и ефрейторите да бъдат от средите на българите, руски военни възпитаници и българските опълченци, конто знаят езика на опълченците, което ще дава възможност като непосредствени учители на редовия състав по-бързо да усвояват военното дело. Но тъй като българите са били недостатъчно, за такива са назначени руснаци. Фелдфебелите, ключарите, сигналистите и барабанчиците са били предимно руснаци. С оглед на това, че повечето от командирите са руснаци, наложило се е всички команди да се подават на руски език, а също така и отчетността по интендантското снабдяване да става на руски. Цялостната организация на войсковия живот и на обучението се извършва по руски устави и наставления. Службата на българските офицери и подофицери и други длъжностни лица в Българското опълчение се е считала като служба в действуващата руска армия и те получават парични н други доволствия, както тези на служба в руската армия.

По социално положение доброволците в Българското опълчение са селяни, ратаи от чифлиците на българските чорбаджии и румънските чокои, овчари, занаятчии, градинари, учители и др. Според С. И. Кисов, в опълчението влизали дърводелци, градинари, овчари, интелигенти, облечени с потури, опинци и кожени калпаци. Полковник Корсаков сочи, че в голямата си част опълченците произхождали от селското население. Според Йоно Митев, Българското опълчение се състояло от градски занаятчии, селяни, ратаи и народна интелигенция.

Повечето автори твърдят, че опълченците са хора политически добре ориентирани, носители на борческо съзнание. Голяма част от тях са сподвижници на Г. С. Раковски, Хр. Ботев, Ф. Тотю, П. Хитов, повечето са участвували в Сръбско-турската война и имат известен боен опит, други дълги години са били хайдути и въстаници. Опълченците са носители на идеите на Ботев, Левски и Раковски. Те се борят за премахването на експлоатацията и властта на турските бейове и българските чорбаджии, за свободата на изстрадалата родина. Всички автори са единни в това, че Българското опълчение имало народен и революционен произход. Повечето от тях сочат, че голямата част от опълченците са грамотни.


Майор К. Куртянов, командир на 2-ра опълченска дружина

Подполковник П. Калитин, командир на 3-та опълченска дружина

Майор П. Редкин, командир на 4-та опълченска дружина


В опълчението почти не е имало заможни хора. Богаташите са се страхували от революционния дух и характер на опълчението. В Българското опълчение са постъпвали хора и от други народности — сърби, чехи, черногорци, гърци и даже един турчин. Те встъпвали в редовете на опълчението с ясното съзнание, че ще се бият за освобождението на България. По възраст в опълчението са постъпвали юноши на 14—15-годишна възраст, зрели мъже, дори и старци па 60 години. Чести са случаите, когато едновременно в опълчението постъпват бащи, синове и братя.

Ядрото на Българското опълчение е съставено от българите доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г., четници или въстаници от Априлското въстание и малцината останали живи Ботеви четници.

Успоредно с формирането на Българското опълчение започва и неговата военна подготовка. Участникът в Българското опълчение С. И. Кисов сочи, че „само за едно кратко време участниците в опълчението в резултат на много усилия усвояват някои основни изисквания на военнослужещите" При обявяването на войната на 24 април 1877 г. императорът и великият княз Николаевич в Кишинев правят преглед на войските, в това число и на Българското опълчение. На този преглед българските опълченци се представят отлично. Присъствуващите офицери от генералния щаб не могат да повярват, че това са войници само от една седмица. Обучението се води при голяма натовареност и напрежение. Занятията траят повече от 12 часа на ден, само с два часа почивка около обед, под парещите слънчеви лъчи при съвършено открито небе. При обучението главно внимание се обръща на хватките с пушката, маршировката по взводове и роти, отдаването на чест и преминаването в церемониален марш. По-късно в Плоещ програмата се разширява и се застъпват почти всички въпроси на военното дело. На тези занятия по-голямо внимание се обръща на стрелковата подготовка и на щиковия удар. В края на подготовката се провеждат стрелби, на които опълченците показват много добри резултати. Руските и българските офицери, които обучават опълченците, се възхищават от тяхната голяма съзнателност и възприемчивост. Трудно се различават тези, които са се обучавали по-дълго, от новодошлите. Учебният материал преминава много съкратено и набързо, защото всички са в очакване всеки момент да тръгнат на поход и война. Известни трудности при обучението се срещат от недостига на офицери, което се е отразява на качеството на занятията. Имало дни, когато се записват много доброволци и още същия ден се обличат, влизат в строя и започват занятия. Често подготовката им се води от техните другари, дошли по-рано и с по-голям боен опит. На основание на заповед на командуването на опълчението на 11 май най-добрите опълченци, които се проявяват на стрелбите и в строя, са произведени в ефрейторско звание, а на 20 май много от тях - в унтерофицери.

Новопроизведените ефрейтори и унтерофнцери още на другия ден получават задачата да обучават новодошлите. Те изпълняват съзнателно и с голямо старание поставените им задачи и в някои отношения по-добре ръководят подготовката на новодошлите си другари, отколкото някои взводни командири. Доброволците опълченци завършват двумесечния курс на обучение. Независимо от малкото време за подготовка доброволците добиват добър външен вид н войнишка стойка, спокойно и уверено действуват с щика и превъзходно се представят на полевата гимнастика. Особено големи успехи имат в церемониалния марш. При проведените стрелби от 100 до 600 метра опълченците се представят много добре и показват значително стрелково майсторство. Повечето от 80—85% от опълченците стрелят добре и отлично.


<--  1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.