е – музеен вестник > История > Създаване, организация и въоръжение на Българското опълчение
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад


Създаване, организация и въоръжение на Българското опълчение
Полк. Трайчо Стефанов


Оригинална униформа на опълченец с пушка "Шаспо", НВИМ

Бойният път и героизмът на Българското опълчение от 1877/78 г. са записани със златни букви в нашата история. То е продължител на бойните традиции, на самоотвержеността и високия дух на българските хайдути и четници, на героизма и славата на априлци от 1876 г.

През 70-те години на миналия век на Балканите стават важни политически събития. Априлското въстание 1876 срещу петвековния османски тиранин е удавено в кръв. Войната на Сърбия срещу Османската империя е неуспешна. Русия се готви за война с Османската империя. Руският народ храни братски чувства към изстрадалия български народ, ратува за неговото освобождение.

Известният руски панславист, запасният генерал Ростислав Фадеев още от времето на Априлското въстание дава идеята и прави първото предложение за създаването на български доброволчески части. Генерал Фадеев по категоричен начин сочи, че „със свое народно знаме” и крилатия лозунг за българска свобода българският народ ще се вдигне на борба против турските поробители.

Военният министър на Русия генерал Милютин одобрява предложението на генерал Фадеев, отчитайки, че една война на Русия с Османската империя е неизбежна.

Генерал Фадеев обосновава своята идея с това, че при една евентуална война между Русия и Османската империя на Балканите създадените български войскови части с успех могат да изпълняват задачите по второстепенните направления н няма да се налага Русия да отделя войска в това отношение. Освен това създаването на български войскови части ще има в някои отношения решаващо политическо н военно значение, особено при сключването на мирен договор между Русия и Османската империя. Българските войскови части ще въздействуват мобилизиращо върху българското население при преминаването на българска територия.

На 13. XI. 1876 г. в Ливадия (Крим) след съвещание на Александър II с Д. Милютин н Николай Николаевич се взема окончателно решение за създаването на българска войскова част. В утвърдения правилник „Основання для организации болгарского войска” и в „Правила за създаването на Българското опълчение” тази войскова българска част се назовава „Българско опълчение”. В тези документи на българската войскова част се поставят задачите:

  • Българските войскови части да разузнават в населените пунктове за разположението на противника и да свързват руските войски с местното население.
  • Да изпълняват задачи на местна въоръжена стража и да не допускат башибозуците и черкезите да извършват разбойничества.
  • Да изпълняват военнополицейска служба: конвойна, етапна и др.

Генерал Фадеев предлага на министъра на войната Д. Милютин да се образуват самостоятелни български единици, като за техни командири се определят руски и български офицери, каквито има в руската армия. Генерал Обручев (Червения генерал, както го наричат правителствените органи) разработва план за война и разгром на Османската империя, в който се предлага да се създадат български доброволчески отряди, които да се използуват даже на предна бойна линия за активизиране на българското население и дори за вдигане на въстание в Южна България. Все по същото време българинът Иван Киров Хараламбиев Кишелски, син на котленски свещеник и руски възпитаник, поддържайки връзка с руските славялофили и руския военен министър Д. А. Милютин, съставя „една популярна фортификация и тактика”, в която има много самобитност и оригиналност. Той ратува за създаването на една военна организация за победа над турците.

През октомври 1876 г. българска делегация, водена от председателя на Българското централно благотворително общество (БЦБО) Киряк Цанков и члена на комитета П. Наботков пристига в Петербург и прави предложение българските патриоти да участвуват в една евентуална война на Русия против Османската империя. За целта през октомври 1876 г. се подготвя окръжно писмо от БЦБО, в което се нарежда изработването на тайни списъци на доброволци за български отряди, за което се определя и срок от седем дена.

Революционната българска емиграция в Румъния и Русия е възбудена и очаква с нетърпение започването на войната. Положително е настроена и румънската общественост, тя поощрява българските емигранти и българския народ за борба срещу поробителите.

Българското централно благотворително общество начело с подпредседателя Олимпи Панов развива активна дейност сред емигрантите за образуването на доброволчески дружини. С участниците в тези дружини да се провежда военно обучение с цел те да бъдат готови и когато настъпи върховният момент, заедно с руските войски да преминават Дунав - като самостоятелна организационна единица. Да се набавят оръжие, дрехи, снаряжение, и то в кратък срок, е първостепенна задача за българските доброволци. Значителни суми за материално осигуряване на доброволците отпускат славянските комитети в Москва начело с Иван Аксаков, Одеса и Петербург. Московският славянски комитет до декември 1876 г. набавя 20 хиляди пушки, 6 милиона патрони и друго въоръжение. Подготовката на Русия за война с Османската империя и предложението да се изградят български войскови единици не заварват българите неподготвени. Под ръководството на Българското централно благотворително общество и неговите клонове в румънските градове се вземат мерки да не се разпускат българските части, участвували в Сръбско-турската война 1876 г. По това време в Кишинев се немира главната квартира на щаба на действуващата руска армия. Там се събира една група около 700 души доброволци, облечени в най-разнообразно облекло. Съобщението, че тези доброволци скоро ще тръгнат на поход за освобождението на своята родина и че техният отряд ще се командува от генерал Столетов, се посреща с гръмко „ура” и с възгласи: „Да живее матушка Русия!" Мнозина плачат от вълнение. Тази група доброволци става основа, ядро на т. нар. „Пеши конвой на главнокомандуващия” — гвардейска част към щаба на главното командуване.

Бюст на ген. Н. Столетов, командир на Българското опълчение, НВИМ

На 29 април 1877 г. главнокомандуващият руската Дунавска армия издава заповед №207 за формирането на Българското опълчение в състав от шест пехотни дружини и шест сотни. Дружините са сведени в три бригади. По щатната военна структура Българското опълчение има голямо сходство с щата на руската пехотна дивизия. Начело на опълчението е назначен началник, ползуващ се с правата на командир на дивизия. Щабът на Българското опълчение се е оглавявал от началник на щаба и от двама адютанти. В щаба е имало трима писари и шест нестроеви войници. В опълчението е възприета бригадна организации вместо полкова, както е в руската армия, поради недостиг на личен състав. В опълчението били сформирани три пехотни бригади, всяка с по две дружини, а дружината — с по пет роти, или всичко б дружини с 30 роти. Командуването на бригадата се състои от командир, щаб от един адютант, писар и двама нестроеви войници.

В тази щатна структура на Българското опълчение прави впечатление, че дружината е основното организационно звено с най-развърнат щат. Щабът на дружината се състои от адютант, писар, лекар, един оръжеен майстор, фелдшер и шест нестроеви войници.

Съставът на опълченската рота почти се схождал с този на ротата от руската армия. Състои се от командира на ротата, двама младши офицери - командири на взводове, 4 души старши унтерофицери и 12 младши унтерофицери, фелдфебел (старшина), двама барабанчици, командири на отделения, ключар, писар, фелдшер, 192 строеви и 7 нестроеви войници.

Конни сотни не се формират (въпреки че е пристигнал кадър) поради това, че не се явяват достатъчно доброволци с коне. В непълен състав е формирана само една щабна кавалерийска сотня. По щат конната сотня има командир на сотнята, двама младши офицери, един вахмистър, ключар, писар, ветеринарен фелдшер, подковач, тръбуч, четирима подофицери, 96 строеви и 4 нестроеви войници. Артилерийски подразделения не се формирали поради недостатъчното време за подготовката на специалисти. Според щатното разписание числеността на Българското опълчение възлиза на 1 генерал, 10 щабни офицери, 36 капитани, 90 младши пеши и 23 конни офицери, 6 лекари, или всичко 136 офицери. Към низшите чинове се отнасят 36 фелдфебели (старшини), 144 подофицери, 60 барабанчици, 6 тръбачи, 5760 пеши и 676 конностроеви войници, 42 ключари, 48 писари, 36 фелдшери, 12 ветеринарни фелдшери, 6 оръжейни майстори, 282 нестроеви войници, или всичко по щат 9008 низши чинове. Но тъй като в навечерието на Руско-турската освободителна война 1877/78 г. опълченските дружини не са развърнати и попълнени по щат, численият състав на Българското опълчение възлизал на 7444 души. По-после, през лятото на 1877 г., са формирани нови шест дружини под названието Второ опълчение. Сформирането на Второто опълчение е свързано с редица трудности н слабости в организацията, което се отразява неблагоприятно на срочното изпълнение на задачите.


1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.