е – музеен вестник > История > Тракийските имоти – история с (не) очакван край
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад


Тракийските имоти – история с (не) очакван край
Георги Георгиев


Съдбата на тракийските българи е една от най-драматичните в новата история на Европа. Всичко започва през 1912 г., когато еманципирана България заедно с останалите си съюзници на Балканите разгромяват Османската империя в Балканската война. Радостта обаче трае само няколко месеца.

По време на Балканската война от 1912 г., войските на Високата порта са изтласкани до Чаталджа и Галиполи. Турция е разгромена и при подписаният мирен договор в Лондон, границата е по линията Мидия – Енос, а нашите сънародници от източна Тракия попадат в пределите на майка България. Но през лятото на фаталната 1913 г., заради поредица от дипломатически грешки и задкулисни договорки България се озовава в ситуация на война срещу всички свои съседи. Османската империя се възползва от това и също подновява войната си с нас.


Времена на насилие


Българските войски заети да се бият срещу доскорошните си съюзници Сърбия и Гърция, не успяват да окажат никаква съпротива на османската армия и башибозук. Турците преминават линията Мидия -Енос и по изключително жесток начин успяват да възстановят властта си в Източна Тракия.

Мирното българско население, оставено без защита, е подложено на жестока сеч. България е изправена пред катастрофа. Балканските държави сключват мирен договор на 28 юли (10 август) в Букурещ. Така голяма част от територията на източна Тракия остава под владичеството на Османската империя.

Няколко години по-късно България и Турция са съюзници в Първата световна война. След нейния край България и Турция преживяват много повратни моменти - на власт идва Ататюрк, а Османската империя престава да съществува. В контекста на новата ситуация на 18 октомври 1925 година между България и Турция е подписан договор за приятелство и сътрудничество, известен като Ангорски договор (по старото название на Анкара).

България признава правото на Турция да владее земите в източна Тракия. Проблемът обаче е, че голяма част от предадените земи са собственост на българи, които трябва да напуснат пределите на Турция. Според документите в турски ръце остават 34 062 къщи ниви и ливади с обща площ 1 960 000 дка и гори с площ 216 000 дка.

Въпреки недостатъците на Ангорския договор в него е залегнала клауза, съгласно която двете страни се задължават да спазват всички малцинствени права и имуществени разпоредби, като изселниците запазват правата си на собственост и експлоатация на имотите си в съответната страна. Реално обаче българските изселници от Тракия са лишени от тази възможност.


Студено мълчание


През втората половина на миналия век Турция няма никакъв интерес да изпълни ангажиментите си за компенсации тъй-като двете страни се намират в два враждуващи лагера НАТО и Варшавския договор. Според различни изчисления направени от дейци на Тракийските дружества, които дълго време сами водят спора за компенсациите с Турция, обезщетенията варират между 5 и 10 милиарда долара. Според различни изследвания наследниците на тракийските българи живеят предимно в бургаска, ямболска, сливенска, пловдивска, кърджалийска и смолянска области.

През 1983 г. България повдига официално въпроса за компенсациите на българските имоти. Имайки предвид, че точно по това време са и първите прояви на Възродителния процес, комунистическото правителство едва ли е имало друга цел освен раздухването на националистическия огън.


Началото на края


През последните няколко години въпросът за компенсациите отново бе повдигнат. Проблемът обаче е, че в българските архиви документите са оскъдни. Официалните документи от това време удостоверяващи собственост са така наречените „тапии“. През годините обаче документите, доказващи собственост и на държава, и на църква, са писани на различни езици - гръцки, френски, османо-турски, което представлява съществен проблем.

Междувременно работата по обобщаване на претенциите за обезщетения срещу държавната, общинската и църковната собственост на България бе подета от специалния екип, създаден в Държавна агенция архиви, които твърдят, че скоро ще са готови с документното оформяне на иска.

На политическо ниво българските евродепутати успяха на 21 май 2009 г, с рядко срещано единодушие да включат искането за компенсациите за тракийските бежанци в доклад на Европейския парламент за Турция. По този начин реално решаването на проблема стана част от преговорите на южните ни съседи за членството им в ЕС.

Днес потомците на тракийските бежанци са вече близо 1 милион души. Имотите, собственост на бежанците от Източна Тракия през 1913 г., по изчисленията на българското външно министерство от 1983 г. възлизат на над 10 милиарда долара. От тях 5 млрд. са за имоти, останалата част - за пропуснати ползи от Ангорския договор от 1925 г., който е в сила и до днес. По актуални към днешния ден цени сумата достига около 15 млрд. долара.


 
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.