е – музеен вестник > Уникални експонати > Телефонът тип „Ериксон”
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Телефонът тип „Ериксон”
Георги Танев


Телефонният кабел се използва от 1876 г., когато е изобретен телефонният апарат и оттогава започва неговото непрекъснато усъвършенстване, чак до наши дни. За първи път през лятото на 1900 г. в България се използва телефонната връзка, когато Софийският крепостен батальон произвежда бийни стрелби в околностите на София.

Прието е телефонни апарати да се наричат онези апарати, които се използват за предаване и приемане на човешката реч на известно разстояние посредством електрически ток, протичащ по проводници. По начина на повикването на насрещната станция телефонните апарати се разделят на такива с фоническо, индукторно и с двойно повикване (фоническо и индукторно). Всички тези апарти се захранват с токоизточник, намиращ се при или в самия телефонен апарат. Първите създадени телефонни апарати са тези с фоническото повикване и за избягване на някои от техните недостатъци впоследствие бяха създадени телефонните апарати с индуктивно повикване.

Телефонен апарат с фоническо повикване е „Ериксон”. Апаратът се състои от следните главни части, събрани в един кожен чохъл с три отделения: ръчен микротелефон, апаратна кутия със съединителен шнур, втора слушалка, междинен комутатор.

Ръчният микротелефон се състои от една свиваема тръба, на горния край на която е прикрипена слушалката, а на долния микрофонът. Отпред на средата на тръбата е разположен микрофонният комукатор. Микротелефонът е съединен с апаратната кутия посредством един четирижилен шнур. Апаратната кутия е направена от изолационна материя. Вътрешно чрез две прегради тя е разделена на три отдаления. В горното отделение са поместени викачът и копчето за повикване, в лявото долно отделение – индукционната макара и кондензаторът, в долното дясно отделение – главаничната батерия, състояща се от два сухи елемента.

Втората слушалка е снабдена с шнур, завършващ с щепсел, който се поставя в гнездата, намиращи се на задната страна на телефонната слушалка на микротелефона. Междинният комукатор се състои от кутийка, приготвена от изолационна материя, в която са поместени всички негови съставни части, съчетани така, че той да може успешно да изпълни своето предназначение. Този тип телефонни апарати са производство на фирмата „Ериксон” преди Балканската война, когато са доставени и в България. Използването им се затруднява от това, че се захранват от галавични елементи със специални размери, които трудно се доставят. Те са използвани в нашите пехотни и артилерийски части, където се използват най-вече еднопроводни телефонни линии.


Из статията на Георги Танев, Телефонни апарати, използвани в нашата армия през Балканската и Първата световна война и съхранени в Националния военноисторически музей, Известия на НВИМ, Т. VІ, С., 1984

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.