е – музеен вестник > История > Княз Стефан Богориди и ролята му в Българското възраждане
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад
 

Освещаване на новата българска „желязна” църква
Св. Стефан, 8 септември 1898 г.

Разбира се, разногласията не са в полза на българската общественост, още повече, че обоснованието им е недостатъчно, но те са факт, при това влияещ на българското просветно дело в периода.

Относно приноса на Самоския княз за Българското възраждане в културен аспект, бихме имали случай да говорим обширно и суперлативно, ако той беше откликнал на молбата на Васил Априлов за откриване на българска печатница в Габрово. Отговор на тази молба, обаче няма, въпреки че българска печатница за просветната и културна дейност, по пример на другите балкански народи, е крайно необходима. За съображенията на Богориди в общ аспект можем да се досетим – османски чиновник подпомага откривенето на печатница в полза на народа си, но контрол върху печатното дело той неможе да осъществи, ясни са настроенията сред българите, ясна е и реакцията на власта, ако от въпросната печатница излязат метериали с революционен характер. В случая знатният българин явно смята риска за неоправдан.

Стефан Богориди проявява активност и във възрожденските ни политически въжделения. Така например още в началото на 30-те години на ХІХ век, когато сред българските емигрантски среди (в унисон с настроенията сред други балкански народи) се обмисля идеята за създаване на българско автономно княжество в Добруджа, с проекта е запознат и Богориди. Букурещките българи потърсили неговото съдействие, да се образува едно княжество, зависимо от Портата, но със свои права и закони. Според отговора на Богориди Високата порта би направила отстъпки за българите, ако се върне населението, напуснало страната след Руско-турската война от 1828-1829 г. Разглежда се идеята Богориди да застане начело на княжеството, като угоден на Османската власт. За Цариград като делегати трябвало да заминат Иван Селимински и Георги Икономов, за да разискват условията и пътищата на осъществяване на замисъла пред властите.

Междувременно в Букурещ избухва холерна епидемия, емигрантите се разпръснали, идеята била преждевременно разгласена. Отношението на Стефан Богориди станало по-предпазливо и замисълът пропаднал.

Относно възгледите на Самоския княз за политическото бъдеще на българите, трябва да имаме в предвид сведенията на Матей Хаджиматеев. На въпроса на Богориди „Е, какво казват българите на това, дето флотите на Западните сили влязоха в Черно море?” (по време на Кримската война – Б.А.), последвал отговор, че не гледат с добро око на това, негодуват, защото се надяват на Русия. В последствие Стефан Богориди застъпва своята теза:

Ама те незнаят, русите са добри, юначни са, и ближни са, и милеят за нас, ама те от свобода не отбират и за нас сега е време да държим със западните сили, на тях трябва повече да се надеем, дорде дойде да станем хора и народ и ние. Западните сили ще обуят краката на агите в един папус, но, отведнъж нестава. За нас е сега да държим за англичаните.

Разговорът е предаден от П. Р. Славейков, който поради собствените си разбиранията бърза да заяви „ние не се вземаме да тълкуваме, ни да опровергаваме мотивите накарали този инак умен и родолюбив булгарин да държи едно подобно поведение спрямо русите (...) неможем да се произнесем одобрително въобще за политиката му”. Днес бихме нарекли „политиката му” далновидна и добре обмислена. Съществува възможността влияние за мнението на Богориди относно Русия да оказват събитията около Полското въстание 1830 г. Но много по-голяма е вероятността, познавайки международната ситуация и интересите на Великите сили и имайки преки впечатления от тяхната политика, Стефан Богориди да вижда в Западния свят правилният отговор за българските възрожденски стремления.

Стефан Берон (племеник на Петър Берон) отново от Котел разказва как след организиране на малък доброволчески отряд в помощ на руски отряд взел позиция срещу Видин. Били разкрити и той и неговите съмишленици очаквали най-лошия изход, но били изпратени на заточение в Кютая. Там те имали известна свобода, случвало се обаче българи да умират след посещение при пашата от „лошо кафе”. Благодарение застъпничеството на Богориди след няколко месеца заточениците са освободени.

На минаване през Цариград те се отбили за да го поздравят и да благодарят. Това се случило по време на Кримската война, на изпращане Стефан Богориди неочаквано заявил – „имайте кураж, деца мои, негледате ли, че съюзниците са принудени сено за конете си дори да донасят с параходи от Марсилия?” Отново завоалирано изказва мислите си князът, но за какъв друг кураж може да говори имено на тези хора, ако не за куража да бъдат активни и да вземат страна. И то страната на Западните сили – явно пртвърждение на прозападните му възгледи отнносно възможносттите пред народа му.

В Годишник на Народната библиотека от 1924-1925 г. (статия на Владимир Хиндалов: „Принос към българската история. Видинското въстание през 1850 г.” с. 160 -161) се посочва, че за да облекчи положението на българските въстанници във Видин, Стефан Богориди издействал изпращането на комисаря Али Риза паша, с инструкции да се отнесе отстъпчиво и кротко. В последствие благодраното население подало молба към султан Абдул Меджид, Али Риза да бъде назначен за видински валия.

В писмо от 5 юли 1846 г. български емигранти от Букурещ пишат до княза за злоупотребите на гръцките владици в българските епархии и спрямо българския народ и търсели съдействието му пред властите. Позицията на Богориди по случая би била изключително полезна за изясняване на приносите му към българския народ, но тя не е известна.

Българската църква Св. Стефан, ХХІ в.

Достигнал високо ниво във висшата османска администрация, Богориди се е радвал на благоволението (и личното гостуване в дома му – нечувано до тогава) на двама султани. Знатният българин умира на 1 август 1859 г. Траурната служба е устроена в грандиозен стил в присъствието на видни турски чиновници, знатни гърци, двама патриарси и множество българи. Опелото се извършва първо от Ил. Макариополски. В последствие тялото е пренесено в църквата „Св. Архангел” в Арнауткьой, където Стефан Богориди е погребан, въпреки че желанието му е да бъде положен при църквата „Св. Стефан”.

Съвременици и изследователи се разделят при оценките и позициите си за дейността на княз Богориди. Б.Пенев; М. Арнаудов; Г. Раковски го оценяват като гърчеещ се българин, забравил родния си език, туркофил, който може много, но не прави нищо за народа си. Противоположно на тях Г. Кръстевич; П.Р. Славейков; М. Балабанов; Е. Богориди поставят акцента върху условията и изтъкват общественото положение на Стефан Богориди, което го принуждава да действа умерено. Те наблягат на приносите му, без да отдават значение на това могъл ли е или не повече, ръководейки се от фактите. Съществува и една трета група - Н. Начович, Т. Жечев, З. Маркова, които не правят оценки, а по-скоро отделят внимание на анализирането и обяснението на политическите действия на сложната и разнолика личност на Стефан Богориди.

Застъпничеството на Стефанаки бей е сигурен и лесен начин българите да постигнат разрешението на Високата порта за своите дела. И ако Богориди не е направил всичко, което би могъл за културното, политическо и църковно развитие на българите, причината за това трябва да се търси не само в неговите начин на мислене, действия или бездействия, но и в позицията на другите видни български възрожденци спрямо него. В персоналните си стремежи, планове и конфронтации последните умишлено заобикалят Богориди и не рядко му приписват удобни за тях дела и думи.

<-- 1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.