е – музеен вестник > История > Княз Стефан Богориди и ролята му в Българското възраждане
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Десислава Стоичкова
Главен специалист в НВИМ


Княз Стефан Богориди и ролята му в Българското възраждане


От края на XVIII в. на територията на Османската империя протичат активни процеси, поставящи я предед нови реалности. Империята далеч не е това, което е представлявала в своя класически период. Тя е изправена пред необходимостта да се трансформира или да рухне под тежестта вътрешния и външния натиск. Именно в това бурно, наситено с динамични промени време, в което народът ни обособява своите националните възгледи и стремежи, един българин се издига на висока и неприсъща, с оглед на произхода си, позиция в империята.

Стефан Богориди

Стефан Богориди не само се издига, но и активно участва в Голямата политика повече от 30 години. Ключовото място, историческия момент и наличната фактология провокират въпроса за ролята на Богориди в Българското възраждане. Отговорът, както личи от мненията на съвременници и изследоватеили, далеч не е еднозначен.

До голяма степен отношението и нагласите на Стефан Богориди към българите и българското са повлияни от събитията съпътствали житейския му път. Истинското му име е Стойко Цонков. Роден е в Котел през 70-те години на XVIII век. По сведения на Хаджи Петър Хаджиматеев (близък приятел на Стефан Богориди), във войната от 1787-1792 г., между Русия и Османската империя, Стефан пътувал с баща си. Бащата – Цонко е снадбител на турските войски с храна, но скоро след тази война умира. Грижата за децата поема, техния дядо – Софроний Врачански. С внуците си той отива в Арбанаси „намерил къща угодна, пазарил ги тамо да ходят на гръцко училище”. Софроний поддържа връзки с влиятелни хора в Арбанаси, вероятно чрез тях през 1893г. изпраща внуците си да се обучават при Ламбро Фотияди в прочутото гръцко уилище „Св. Сава” в Букурещ.

Така с помощта на дядо си, Стефан Богориди получава добро образование. След завършване на училището „Софроний изпратил с препоръка този свой внук в Цариград. Там той известно време бил домашен учител по френски на децата на богати гръцки семейства, а по-късно постъпил на служба в марината” - отново -„посредством бащините си и дядови приятели”. Дейността му като драгоман не е лишена от препядствия. Ето как описва събитията неговият внук Емануил Богориди:


Влязъл млад на служба в Портата, в драгоманството на марината, той биде скоро повикан да замести големия драгоманин на марината, занят или страхлив, и придружи турскикя военен корпус от 18 хиляди души, който отиваше с английската флота против Франците в Египет. Слязъл с турската войска в Абукир, той присъствува на втората битка при Абукир (25.07.1799г.), когато турците бяха хвърлени от Бонапарта в морето. Той едва можа да се спаси и биде прибран от английската флота с оцелелите турци.


Какво точно се случва с Богориди непосредствено след това не е ясно. Според Георги Раковски: „В 1810г. княз Вогорид се определя наместник на Богданското княжество и е минал през Котел, отде взел в служба няколко българи.”

Според сключения Букурещки мир между Русия и Османската империя, през 1812 г., Влашко и Молдова стават васални на султана княжества. За княз на Влашко Портата назначава Янко Караджа, а на Молдова Скарлат Калимахи. Калимахи избира за управител Стефан Богориди и според трактовката на Петко Р. Славейков тогава Богориди минава през родния си Котел. Там той „поискал от котленци да му дадат десет души млади момчета за телохранители”.

Реално погледнато действието на българина може и да показва че той не е забравил корените си и има доверие в сънародниците си, но с това значим принос за народа ни не може да бъде изтъкнат. Калимахи го назначава за префект на Галц, в последствие - за началник на княжеската канцелария, „натоварен с външните работи, началник на милицията в столицата и провинциите”.

По разказите на Емануил Богориди, през 1818 г. изтича срокът за управление на Скарлат Калимахи и Богориди се завръща в Цариград. Три години по-късно избухва Гръцкото въстание с основни огнища Влашко и Молдова. Богориди е изпратен в Молдова като каймакам или регент на княжеството. Устройва се в Яш, (където се ражда първият му син – Николаки), остава на тази позиция около година, след което за княз е назначен Иван Струза. Богориди е повикан в Цариград и оставя семейството си в Яш. Събитията са предадени колоритно от внука на Богориди:


Скоро след напущението на Яш той се убеди, че еничерският отред, който го придружаваше, не бе ескорт, а сила, натоварена да го закара и предаде в Цариград. Богориди познаваше добре епохата, в която той живееше, за да си прави илюзии за съдбата, която го очакваше там: по всяка вероятност брадвата на джелатина.(...) Приситгнали в Гюргево, той се оплака от голяма умора и поиска да спре за няколко дена. За жилище си избра една от старите ромънски къщи, които рядко имат втори етаж. С посредничеството на един свой верен служител той влезе в сношение с един арменски търговец на дърва. Той имаше по онова време в Гюргевоняколко каици с дървен материал, които щяха да тръгнат за Цариград по Дунава и Черно море. В една тъмна нощ Богориди излезе през прозореца на своята стая, прескочи градинския плет и се качи в каика. На другата сутрин той бе в Силистра.


В това време там е и управителят на Дунавска област - Селим паша, стар познат и приятел на Богориди. Той го задържа няколко месеца при себе си, под предлог уреждане на сметки. Репресиите след Гръцкото въстание засягат редица видни фамилии. Богориди, заедно със семейството си е заточен в Никомидия (Измит), където остава няколко години. Светлина по въпроса около края на заточението и израстването на Богориди в Йерархията на властта, дава отново Петко Р. Славейков:


Настава война с Русия на 1828 и приятелят му Селим паша се назначава военоначалник на турските войски по Дунав. От стотина и повече години насам вследствие неученето на турците и отвращението им от чуждите езици, нуждата за сношения и споразумения с воюващите сили бе накарала Турция да си служи с драгомани или тержумани (...) Селим паша е искал драгоманиин, а такъв не се оказало, защото всички способни за това били избити по заповедта или избягали в Гърция. Селим паша знаел за Богориди в Кютая и предложил да се освободи и да му се даде за такъв.


През 1828 г. Богориди заминава за Петербург, като преводач и съветник на Халил паша, при преговприте за мир. Българинът явно спечелва симпатията на император Николай І и той го отпраща с подаръци. По-важно за Богориди, обаче е издигането на реномето му пред султана. Великият турчин е щедър в даровете си. По повод успеха, той подарява на Богориди, освен пари и скъпоценности и правителствен конак в квартала Фенер.

Позовавайки се на Одринския мирен договор Махмуд ІІ предлага именно Стефан Богориди за княз на Молдова. Първоначално кандидатурата е приета от Русия, но до оформянето на официалното назначение, настъпват съществени промени. През 1830 г. избухва Полското въстание. Изпратена е тайна делегация от полските въстаници при Портата за да търсят помощ срещу Русия. Стефан Богориди присъства на срещите като преводач. Яавно е имало изтичане на информация тъй като руският посланник изисква от Богориди сведения по случая. Българинът, осъзнаващ добре рисковете, не предоставя исканата информация. Посланникът заявява, че Богориди „не се е държал искрено првързано към Русия, и че поради това царят ще оттегли съгласието си за назначението му за княз на Молдова”.

И все пак родът Богориди оставя отпечатък върху съдбините на Молдова. Поканен от султана да избере сред Молдовските боляри бъдещия княз, българинът посочва болярина Михаил Струдза. Султанът назначава Струдза при условие че се ожени за дъщеря на Стефан Богориди.

Не можем да сме сигурни до каква степен случаят, с оттаглянето на поддръжката от руска страна, се е отразил на мисленето на българина, но в последствие ясно личи неговата поддръжка за Западните сили, и съмненията му по отношение на руската намеса в българските дела.

Според Лондонския протокол от 3 февруари 1830 г. остров Самос е провъзгласен за автономна област, която трябва да се управлява от съвет на местните първенци с председател Православен християнин, който да бъде назначаван от султана. Махмуд ІІ избира Богориди за този пост и му дава титлата бей (княз). Макар и чрез наместници, българинът заемал длъжността 17 години – от 1833 до 1850 г. Столицата на Самос той нарича на свое име „Стефанополус”, но управлява чрез наместници и не живее там. Като наместник на острова отива и Гъндьо Къдюв, известния храненик на Богориди, приел там името Гавраил Кръстевич.

Позицията в империята не носи само позитиви на Стефан Богорида. На 28 юли 1846 г. срещу него е извършен атентат, описан в списание „Любословие” ( от 20 август 1846 г.):


„(...) в цариградското пристанище слязъл от един френски параход мъж, облечен с френски дрехи(...) той носел под мишница желязно сандъче добре запечатено и адресирано до Ст. Богориди. (...) В стаята си Богориди не могъл да отвори сам сандъчето та подал на сердаря си, който бил при него. Когато този се мъчел да извърши поръчението, изведнъж сандъчето се пръснало със страшен трясък, куршуми залетели, стъклата и прозорците се изпочупили (...)” По късно било установено, че атентаторът е К. Стаматиад, от остров Самос, на острова съществувало недоволство срещу наместника на Богориди – Кръстевич, намерило израз в този атентат.


Явни са качествата на Богориди като добър и способен дипломат от висок ранг, знаещ езици, оценяван от Портата по достойнство, партниращ в разрешаването на общоевропейски въпроси. От 1840 г. той е член на Танзимата, а специално за него е създадена и длъжността „имперски съветник”, закрита след смъртта му.

Интересен, с оглед на установяването на позицията на Богориди спрямо собствения му народ е текст на П. Р. Славейков по-този повод:


Около Богориди се въртели почти всички котленци, но най-ближен приятел му бил хаджи Петър Хаджиматеев,(...) А от младите ученици в Куручешме особено е благоволил на сина му Матея, комуто заръчал, ако може всяка неделя да ходи и да му носи каквито известия знае за българите (...), а по някога и сериозно му говорел : „Ние българите трябва да се учим (гръцки) и да вървим полека, да не бързаме и да гледаме да прокарваме водата под сеното, да не се усещат другите що правим... Има работи да станат и ще станат на денете ви, които аз няма да видя”.


Цитатът сочи, че Стефан Богориди разсъждава относно позицията и съдбата на българите в наличната политическата обстановка, и е достигнал до изводите, че трябва да се подходи внимателно и предпазливо за да успее делото.

1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.