е – музеен вестник > История > Първи кръстоносен поход – 1096-1102 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Християнските държави в Утремер

Назначението на патриарх става по-късно. И тук се налага човек, който изиграва важна роля: това е Арнул дьо Шок, капеланът на херцога на Нормандия, който получава правомощията на легат след смъртта на Адемар. Но той си създава врагове – незаконнороден е и макар да е образован, нравите му са обект на критики.

Падането на Йерусалим води след себе си окупацията на съседната област, от където градът извилча своите ресурси, тази на Наблус. Що се отнася до повечето кръстоносци, то те мечтаят да се завърнат. Графовете на Фландрия и Нормандия вече потеглят, когато ги застига новината за пристигането на армията, която везирът Ал-Афдал при вестта за идването на кръстоносците е събрал, за да се притече на помощ на Йерусалим. На 4 август 1099 г. той пристига в Аскалон и заклеймява агресията на кръстоносците, на които е предложил да извършат поклонение без оръжие в Свещенния град. Обвинява ги, че пристъпват клетвата. Но Ал-Афдал чака флот, чието движение възнамерява да съгласува с това на сухопътните войски. Така християните имат време да реагират. На 11 август кръстоносците успяват да отвлекат стадата, които придружават неприятелската армия и да разпитат пастирите им. Те дават сведения за разположението на мюсюлманите и на 12 август 1099 г. сутринта франките атакуват изненаданите неприятелски войски. Рицарите успяват да ги отблъснат до брега на морето, където малцина успяват да се спасят на корабите, а везирът и неговите хора се укриват в Аскалон. Рицарите взимат голяма плячка от превзетия лагер на мюсюлманската армия. Египетската заплаха е отстранена за известно време.

След като е отблъсната заплахата, единствен сред пълководците на кръстоносния поход, Реймон дьо Сен Жил, демонстрира намерението си да продължи своето пребиваване в Светите земи, чак до Великден 1100 г. Но той свързва тази преспектива с продължаването на окупацията на завладяната от него кула на Давид, на което Годфроа се противопоставя, изисквайки цитаделата на Йерусалим да бъде оставена в негови ръце. Това е сторено, въпреки недоволството на Реймон. След битката с египетския везир, кръстоносците се насочват към Аскалон, напуснат наскоро от Ал-Афдал и предприемат обсадата му. Жителите на града са готови да се предадат, но пред графът на Тулуза, чието поведение към египетския гарнизон на Йерусалим им прави впечетление. Готфроа се намесва и иска това място, като част от владението на Йерусалим. Ядосан на лотарингския херцог, Реймон призовава жителите награда да не се предават и напуска армията, като поема на север заедно с графовете на Фландрия и Нормандия.

На 21 декември 1099 г. в Йерусалим пристигат Боемонд и Бодуен, които напускат по-рано походът и остават в Северна Сирия. За Дамбер, архиепископ и легат на Урбан ІІ, това е удобен случай да поднови въпроса за статута на Йерусалим, на който решенията от съвета на бароните от юли-август не дава задоволително според него решение. Той сваля от власт Арнул дьо Шок, чийто избор е нередовен, като сам се провъзгласява за патриарх на Йерусалим. След като отслужва Коледа във Витлеем, новият патриарх моли и постига съгласието на Готфроа и Боемонд да се признаят за негови васали и публично да му отдадат почести. Това е ново положение, тъй като той действа не в качеството си на легат на Светия престол, а в името на патриаршеската си титла, независимо от това, че патриархът на Йерусалим никога преди това не притежава престола на Антиохия, нито пък този престол е бил под негова юрисдикция. Това което е избегнато през 1099 г. се сбъдва година по-късно – Свещеният град става църковно владение.

Боемонд и Бодуен поемат отново на север, докато Готфроа и Танкред използват месеците след победата над Аскалон, за да разширят окупацията си. Готфроа успява да превземе някои градове, а що се отнася до Танкред, единствения от пълководците на похода, който оставя с Готфроа, веднага след превземането на Йерусалим, той окупира района на Наблус, вероято успявайки да накара довереника на Божи гроб да му преотстъпи във владение териториите на североизток от Йерусалим, като успява да заграби и укрепи някои градове, а също и да подчини Сауад, територия на мюсюлманите от източния бряг на р. Йордан, която му плаща данък.


Закъснелият кръстоносен поход


Когато Атиохия пада в ръцете на кръстоносците, техните пълководци веднага забелязват числената малобройност на своите сили – дезертьорството на значителен брой техни хора, я правят още по-осезаема. Мнозина от тези които напускат в последствие се завръщат, но и мнозина се връщат в родината си. Изпратените до папата писма съдържат молба – да бъдат задължени тези, които забравят обета си за кръстоносен поход или са напуснали експедицията да се върнат в нея, а също да тръгнат и нови хора. Кръстоносците изпитват остра нужда от подкрепления. Тези подкрепления се подготвят с увещанията на папа Урбан ІІ и неговият наследник Паскал ІІ. Кръстоносците поемат на път в края на септември 1100 г. Първи тръгват Ломбардците, които зимуват в България и в Тракия. Те получават припаси подсигурени от византииците и са прехвърлени в Азия (април 1101 г.). Френските барони, заедно с графовете на Блоа – Етиен, и на Бургундия и конетабълът на империята Конрад ги застигат близо до Никомидия. Реймон дьо Сен Жил, който се намира в Константинопол, става техен командир, избран от император Алексий, който му поверява и корпус от туркопули. Идеята на Реймон е да тръгнат по трасето на Първия кръстоносен поход. По пътя ломбардците превземат Анкара и я предават на Византия, според дадената клетва през 1097 г., но се провалят при Гангра, където са разбити от обединени мюсюлмански войски, и се разбягват, включително и Реймон дьо Сен Жил. Тези които се спасяват стигат до Константинопол по море, като следващите ги барони също претърпяват неуспех във войната с мюсюлманските войски.

В продължението на Закъснелия кръстоносен поход има един епизод, който слага край на сблъсъците, белязали развитието на Първия кръстоносен поход – конфликтът между Боемонд Таренски и Реймон дьо Сен Жил. И двамата имат намерението да се установят в Ориента. Конфликтът е свързан и между двата начина на изпълнение на ангажимена, поет пред императора – клетва дадена пред Алексий и задължаваща кръстоносците да върнат на империята принадлежащото й. Боемонд се чувства освободен от тази клетва и се оправдава с това, че императорът не се е явил в Светите земи, докато Реймон се придържа стриктно към нея и продължава да я следва. Той заминава от Константинопол при близките си в Лаодикия. Коръбът, който го връща спира временно в Киликия. Там Реймон е заловен от един рицар и хвърлен в затвора под претекст, че предава кръстоносците през предходния юни. Танкред, който управлява Антиохийското княжество прибира затворника и се съгласява да го пусне, при условие, че той трябва да престане да оспорва владението на Антиохия от норманите и да им забранява да окупират Лаодикия. Танкред очертава граница, на север от която графът на Тулуза трябва да се откаже от всякакви претенции. А това означава напускане на сеньорията, която той създава през 1098 г. в долината на Рудж.

Заедно с негови верни съподвижници, като графовете на Блоа и Бургундия и конетабълът Конрад през 1102 г. Реймон обсажда Тортоса и завладява града. Той остава в Тортоса, докато съподвижниците му заминават за Йерусалим. Реймон е нападнат от обединени мюсюлмански сили, но успява да отблъсне атаката и най-накрая намира свое място за установяване в Ориента.

Кръстоносците продължават пътя си. Те стигат до Йерусалим навреме, за да честват там Великденските празници, а след това възнамеряват да се завърнат на Запад. Но тръгвайки с кораби към дома, насрещни ветрове изхвърлят повечето от тях на брега. Така се оказват принудени да вземат участие във водената от Бодуен І кампания срещу египтяните, която завършва с катастрофата при Рамла. Докато конетабълът Конрад избягва смъртта (освободен е едва през 1107 г.), то Етиен Бургундски, Етиен дьо Блоа и други от бароните губят живота си.

Закъснелият кръстоносен поход оставя краткотрайна следа – положените основи на Триполитанското графство. Това вероятно е твърде незначително постижение на похода спрямо надеждите, които е в състояние да породи подобно мащабно начинание. Последният тласък от кръстоносния поход на Урбан ІІ завършва с провал. Общия резулата от Първия кръстоносен поход се изразява в появата на картата на Средновековния свят на нови, но не придобили окончателния си вид, латински държави в Ориента. Появяват се проблеми в отношенията с Византия, а и с политическите и църковни структури и контактите с ориенталците. С Първия кръстоносен поход вече се определя целта на кръстоносните походи от този момент нататък – оцеляването на латинския Ориент.

<--  1  2  3  4  5  6
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.