е – музеен вестник > История > Първи кръстоносен поход – 1096-1102 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Превземането на Йерусалим


Кръстоносният поход тъпче на едно място. Горещините са отминали, но бароните изчакват или отговора на папата или този на императора да ги последват и за това не се решават да тръгнат. Междувременно нетърпението завладява голяма част от рицарите, по-дребните сеньори, поклонниците и духовниците, които трудно понасят стоенето на едно място. Реймон дьо Сен Жил се нагърбва с отговорността да поведе кръстоносците към Йерусалим. На 13 януари, Раймон, облечен в поклоннически дрехи и бос, тръгва към Светия град, излизайки през южната порта на града – Маарат ал Нуман.

Тези които потеглят, със сигурност не са повече от двадесет и пет хиляди. Но става дума за изпитани бойци, обучени тактически и ползващи се с репутация от постигнатите предишни победи. Походът към Свещенния град се осъществява върху труден терен, най-вече по протежение на ливанския корниз, където някои от проходите могат да бъдат завардени срещу кръстоносците. По брега има цяла броеница от укрепени градове, някои от които се признават за подчинени на фатимидсия халиф, но са оставени на собствените си сили. Това са противниците, които могат да се противопоставят на кръстоносците, но те не се чувстват достатъчно силни за да го направят.

След като тръгва от Кафартаб в компанията на Танкред и на Робер Куртьоз, армията начело с Раймон дьо Сен Жил напредва, без да бърза и без проблеми със снабдяването. За да избегне атаката емирът на Хомс плаща данък, а кадията на Триполи, Ибн Амар, също предлага скъпи подаръци и голяма парична сума, за да осигури спокойствие при преминаването й. Изглежда богатството на Триполи подтиква Реймон дьо Сен Жил да се опита да измъкне от него още повече и заради това на 14 февруари 1099 г. обсажда град Аркас (дн. Акар). Една част от кръстоносната армия извършва нападение над Тортоса и го завладява, като по този начин отваря пристанище за корабите, които снабдяват кръстоносците. Но Аркас устоява: обсадата трае от 14 февруари до 13 март 1099 г.

Превземането на Йерусалим през юли 1099 г., средновековен манускрипт

Междувременно Готфроа дьо Буйон и Робер Фландърски също предприемат поход към Йерусалим. След като напускат Антиохия, те стигат пред Джабала, която обсаждат. Тогава получават вест от Раймон, комуто са съобщили за предстоящето пристигане на халифа на Багдад начело на войска – този слух вероятно е пуснат от Ибн Амар, за да накара Реймон да вдигне обсадата но Аркас. Въз основа на мнението на християните от планината решават да поемат по най-опасния, но най-богат на водоизточници път. Минавайки покрай различните градове, кръстоносците получават откуп за да не ги нападат. Тези градове осигуряват необходимото снабдяване.

В този момент при кръстоносците пристигат християните от Витлеем, които ги предупреждават, че фатимидският управител на Йерусалим, Ифтихар ал-Даула, подготвя града за евентуална обсада. Кръстоносците обсъждат възможните стратегии, като е предложена и възможността да се пренесе войната в Египет, за да се сломи фатимидската мощ. Завърналите се пратеници от Кайро донасят окончателните предложения на фатимидския владетел Ал-Афдал, като вече не става дума да се предаде свободно Йерусалим в ръцете на християните, а само им се разрешава, на групи от по най-много 200 човека и без оръжие да влизат на поклонение в града. Което не е равносилно на освобождението на Божи гроб. Самите барони преценяват, че една военна кампания в настоящия момент в Египет би била химера.

Пристигането на християните от Витлеем ги убеждава да не чакат повече, а да се отправят към Свещения град. Веднага са експедитирани две отделения, едното във Витлеем, другото в Йерусалим. Витлеем е превзет на 7 юни, а местните християни устройват празник.

Цялата армия се състредоточва пред Йерусалим, който атакуват фронтално от западната страна на стената, чиято кула на Давид представлява най-силната точка. Вълнението на ръстоносците е силно, но те си дават сметка за трудността на задачата. Ифтихар отравя кладенците и експулсира християните от града, в който се намира силен гарнизон. Въпреки това на 13 юни 1099 г. кръстоносците провеждат мощна атака, която не успява поради липса на достатъчно стълби – „Ние атакувахме града с такъв устрем, че ако стълбите бяха готови, щяхме да го завладеем”. Липсата на вода пък ги кара да пращат наряди за вода чак на река Йордан. Но в Яфа пристигат две генуезки галери, пълни с дървесина за строеж на военни машини. А отрядът, който отива да ги посрещне, разпръсва египетския корпус близо до Рамла и намират скрити в подземия греди, които са служели на фатимидите за построяването на обсадни машини в преходната година. Кръстоносците се снабдяват и с дървесина от Самария. От този момент обсадата се провежда методично с дървени кули и с катапулти. На 8 юли християнските войски пристъпват към всеобщ пост, последван от процесия, която обикаля крепосните стени. В този момент ръководителите на армията решават да насочат основния си удар върху източното крило на стената, над която се извисяват три дървени кули.

Готфроа дьо Буйон
„Защитник на горба Господен”

Щурмът започва вечерта на 13 юли, като продължава до 15 същия месец. Първи в града влизат Готфроа и Юсташ дьо Буйон. Скоро градът е превзет от всички страни. Битката е изключително ожесточена. Защитниците разполагат с повече машини от обсаждащите ги. Кръстоносците понасят тежки загуби. Влизането им в града, обаче е придружено от сеч. Много мюсюлмани се скриват в джамията „Ал-Акса”, където се повтарят сцените от 1077 г. За да ги опишат, хронистите, и в частност Реймон д`Агилер, използват апокалиптични картини, в които се говори за „кръв, достигаща до конските юзди”. В крайна сметка Ифтихар ал-Даула капитулира и той е върнат, както е обещано, заедно с приближените му, в Аскалон. Тази сеч все пак не е систематична. Еврейските писма, открити в сбирката на Гениза в Кайро, съобщават, че част от евреите на Йерусалим са отведени под ескорт в Аскалон, където техните едноверци ги откупват, тях и техните книги. И там откриват с почуда, че франките са пощадили жените. Кръстоносците като че ли изпразват града от мюсюлмани, като се говори, че тези бежанци се заселват в предградието на Дамаск, Салихие, а Саладин ще се опита в последствие да открие техните потомци, за да ги върне в родното им място. Вече стигнали до крайната си цел, поклонниците бързат най-напред да се поклонят пред Божи гроб и да отдадат благодарност за победата.

На 17 юни 1099 г. е проведен дебат. Присъстващите епископи и свещеници изтъкват, че Йерусалим трябва да принадлежи на Божи гроб, а не на някой светски принц – което няма да е абсурдно, тъй като градовете на Запад често са под властта на своите епископи. По времето на дебата духовниците препоръчват веднага да бъде избран патриарх, който да поеме управлението на града. Но самите благородници настояват за избирането на светски принц, комуто ще бъде поверена защитата и управлението на града. Дебатът се прехвърля върхуу избора на този, който да стане крал на Йерусалим. Водачът на походът от Маарат е Реймон дьо Сен Жил, но той си навлича неприязанта на другите, като го обвиняват в присвояване на средства. Реймон отказва честта, която му оказват. Другата сериозна кандидатура е на Готфроа дьо Буйон. Херцогът приема, но отказва кралската титла – той не желае да носи златна корона там, където Христос е носил трънен венец. Документите го сочат като „херцог”, а названието адвокатус (довереник) означава, че той гледа на себе си като на човек, осигуряващ закрилата и поддържането на реда в града, чийто истински собственик е светото място. Именно и титлата на първия владетел на Йерусалимското кралство не е кралска, а „Защитник на горба Господен”.

<--  1  2  3  4  5  6  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.