е – музеен вестник > История > Първи кръстоносен поход – 1096-1102 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Предаване на кулата "Двете сестри" от
Фируз на Боемонд Тарентски

На нормандския принц Боемонд Тарентски се пада честа да осигури успеха на обсадата. Към лагера на кръстоносците се насочила голяма мюсюлманска армия. За късмет на западните рицари главнокомандващият й Курбука три седмици се опитва да сломи Едеса, където Бодуен устоява. В същия момент Боемонд убеждава един от висшите магистрати в града, ислямизиран арменец на име Фируз, срещу заплащане да отвори вратите на крепостта. Това става на 29 май във времето, когато Курбука вдига обсадата на Едеса. През нощта на 2 срещу 3 юни Фируз предава кулата „Двете сестри”, чиято охрана му е предоставена от Яги Сиян, на Боемонд. Тя представлява петоъгълна кула и е разположена в южния край на града до портата Св. Георги и се извисява над долината на река Акакир. Според предположенията на Ибн ал Атир, Фируз укрива зърно, въпреки глада, който измъчва жителите на града. Яги Сиян разбира и го наказва с глоба, като също конфискува зърното и парите му. В своето озлобление арменецът установява връзка с Боемонд и предлага срещу определени привилегии да му предаде кулата. Боемонд не крие сред кръстоносната армия за намеренията си да завладее и управлява Антиохия и за начина по който това ще се случи, като отправя следните думи към бароните: „...най-добре да намерим начин как този град да се предаде и да влезем вътре преди вражеската армия да дойде (армията на Курбука)...Ако питате как да стане, аз ще ви покажа пътя... Имам един приятел в този град, предан и мъдър мъж... Той командва една много силна и добре пазена кула. С него имаме уговорка, според която той трябва да ми предаде кулата, когато аз му я поискам. За това ще го възнаградя с голяма част от моето богатство... но това не може дастане ако всеки един от вас не отстъпи своята част от града, така че целият да бъде за мен... готов съм да отстъпя моята част на всеки един от вас, който може да ни предаде града.”

Първите, които стъпват на стената отварят вратите на кръстоносната армия, а Боемонд издига знамето си на най-близката до Цитаделата кула. В същото време виждайки че губи контрол върху ситуацията Яги Сиян побягва заедно с тридесет от хората си. Пристигайки в Арменаз или в Рубеа, Яги Сиян се съвзема и започва да съжелява, че е избягал. Обзет от мъка, той губи съзнание и падя от коня си като неговите хора го изоставят. Арменски дървари, работещи наблизо, го разпознават и му отсичат главата, като я занасят като трофей в Антиохия.

Продължителността на обсадата подлага на тежко изпитание кръстоносците. Независимо от дошлите подкрепления, някои от рицарите губят кураж, като напускат армията за известно време – като Робер Нормандски, който се оттегля в Лаодикия и Етиен дьо Блоа, който в навечерието на превземането на града се връща в Св. Симеон поради заболяване, сметнато като предтекст.

На 4 юни 1098 г. султанската армия достига до Антиохия. Войската на краля на Дамаск разполага със сили, превъзхождащи многократно тези на кръстоносците и успява да осъществи блокада на града. Франкските водачи изграждат система от защитни ровове и заграждения за да изолират града и да попречат на султанските войски да влязат в Антиохия през Цитаделата, която в това време е в ръцете на турците. Положението на кръстоносците изглежда безнадежно и именно тогава е намерено Свещенното копие. Един провансалски духовник, Пиер Бартелеми предприема разкопки под паважа на църквата „Св. Петър”, където откриват желязото от копието, пронизало смъртоносно Христос на кръста.

Църквата „Свети Петър”, Антиохия

Това откритие въодушевява кръстоносците и те изпращат пратеници – Пиер Отшелника и рицаря Ерлуен при Курбука за да го приканят да се оттегли. Курбука демонстрира самоувереност. В утрото на 28 юни кръстоносците започват да излизат от града на малки групи, тогава турския пълководец отказва да се съобрази със съвета на тези, които го подканят да разгроми тези отряди докато излизат. Боемонд замества Реймон дьо Сен Жил на поста главнокомандващ, а графът на Тулуза трябва да задържи гарнизона в Цитаделата. Боемонд разпределя армията на 6 корпуса. Минавайки през моста на Оронт, той успява да отблъсне турците. Курбука предприема атака по фланга, но Боемонд успява да го отблъсне. В крайна сметка турците отстъпват и кръстоносците ги преследват чак до Харим, като прибират огромна плячка. В този момент капитулира Цитаделата. Властта в града взима Боемонд, който отказва да го върне на Византия. Създадена е втората държава в Отвъдморските територии, Антиохийското княжество.


Месеците до превземането на Йерусалим


Превземането на двата големи града по пътя към Светите земи е голям успех за християнските армии, но тяхното постижение се дължи не само на упоритостта и стремежът им да за победа, но и на разделението на ислямските държави в района. Докато тече обсадата на Антиохия на територията на Палестина се осъществява сбъсък на интереси между седжуките и фатимидите от Египет. В същото това време протичат паралелни преговори между Византия и фатимидите от една страна, и кръстоносците и фатимидите от друга. Между вторите, преговорите са за предаване на Йерусалим (така поне кръстоносците тълкуват думите на пратениците на везира Ал-Афдал, че ще им предаде „Свободен Йерусалим”) на християните, а в замяна те ще воюват в съюз с фатимидите срещу селджуките за Палестина, която трябва да се предаде на Египет. А в протеклите контакти между Византия и Египет императора подстрекава везира да не дава ход на обещанията, дадени на кръсотносците. За поклонниците отстъплението на императора, който не желае да предприеме експедицията с тях към Йерусалим, прилича на измяна. Докато преди се е ангажирал да им помага и да ги последва, за да влязат в Йерусалим заедно, сега той ги изоставя насред най-голямата опастност. Междувременно тлеещия конфликт между селджуките и фатимидите подпомага също така превземането на Йерусалим от кръстоносците.

През август месец избухва епидемия, която убива легата Адемар дьо Монтей и още други духовници и рицари. Така на 11 септември 1098 г. се събира съвет на бароните. Те пишат писмо на Урбан ІІ. Описват пътуването, битките, победите си и продължават: „Ние Ви заклеваме да завършите своето дело, като дойдете сред нас, взимайки със себе си всички онези, които бихте могли да доведете [...] елате да ни помогнете да завъшим тази война, която е и Ваша. Ние победихме турците и езичниците; но не можем да победим еретиците: гърците, арменците, сирийците, яковитите. Затова ние Ви заклеваме, пресвети отче, елате сред чедата си. Вие, който сте викарий на Петър, елате да заемете престола в неговата църква, елате да подготвите сърцата ни за подчинение и послушание; елате да разрушите със своята върховна власт всички видове ереси. Елате да ни поведете по пътя, който ни очертахте, и да отворите портите и на единия, и на другия Йерусалим, елате да освободим заедно гроба на Исус Христос и да извисим християнското име над всички останали имена”. Идеята за идването не е чужда на Урбан ІІ, който съобщава за своето намерение да тръгне към Свещенния град, по време на събора, свикан в Бари на 21 октомври 1098 г., но той не му дава ход.

<-- 1  2  3  4  5  6  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.