е – музеен вестник > История > Първи кръстоносен поход – 1096-1102 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Граф Бодуен дьо Булон пристига в Едеса, февруари 1098 г.

Самият град е защитен от природни препятствия; доминиран от Цитаделата, кацнала върху стръмнините на Силпиос (Силпий), той е обграден от стена с 400 кули. Градът разполага с голям гарнизон, командван от турския емир Яги Сиян, който е прогонил от града хората с различни християнски изповедания за да се предпази от предателства. Той много добре съзнава опасността в тази ситуация: „Когато господарят на Антиохия Яги Сиян бе уведомен за приближаването на франките, той се уплаши най-вече от християните, които живееха в града. Един ден той нареди на мюсюлманите да излязат пред крепостта, за да почистят рововете. На следващия ден изпрати със същата задача християните. Вечерта, когато те искаха да се върнат по домовете си, той ги спря и им каза: „Някога Антиохия ви принадлежеше. Оставете я сега на мен, докато се реши битката с франките.” Отвън християните попитаха кой ще се грижи за техните жени и деца. Яги Сиян им отговори, че той се наема с това. И християните като видяха, че портите са затворени, отидоха при франките*”. Това е арабската версия за събитията. Според латинците, истината е малко по-различна. В Анонимната история пише: „Арменците и сирийците, които живееха в града всеки ден бягаха навън, за да се видят с нас, докато жените им оставаха по домовете си. Те събираха сведения за нас и нашето положение и после докладваха за всичко на неверниците, които се бяха затворили в града”. Излиза, че арменските и сирийски християни са се колебаели на чия страна да застанат. Все пак кръстоносната армия не е в състояние да осъществи пълна блокада на града. До последните месеци на обсадата жителите на града получават продоволствия и извеждат животните си на паша пред градските стени.

В същото време Бодуен заминава по призива на арменските водачи да окупира съседните на Ефрат крепости. Той окупира редица селища в близост до Антиохия, включително и Артезия (Арат), преди да завладее на 20 октомври кулата, която командва минаването по моста на Оронт и успоредно с това целия конвой с припаси за Антиохия. През февруари 1098 г. Бодуен пристига в Едеса, където местния арменски владетел Торос решава да подсили гарнизона си срещу турците. Графът на Ено настоява да бъде осиновен и няколко дни след като това става, Торос и жена му са убити от подстрекаваната от него тълпа. Бодуен се обявява за граф на Едеса. Така се създава първата кръстоносна държава в Отвъдморските територии (Утремер) – графство Едеса.


Обсадата на Антиохия


Останалата част от армията започва своята обсада на Антиохия. Кръстоносците се настаняват първоначално от северната част на града, където издигат крепост наречена „Малрегар” и контролираща портата „Св. Павел”. Построяват понтонен мост, за да осигурят връзката си с войските наблюдаващи входа на моста. Западните рицари успяват да си осигурят и морска база след пристигането на корабите на Гинемер (Гинмер), който успява да окупира Лаодикия и тези, оборудвани от генуезците. До тази база могат да достигнат кораби с продоволствия от византийските земи и Кипър.

Но пътят от пристанището на Св. Симеон до Антиохия е несигурен, а и количествата продоволствия са малки. От декември 1097 г. в лагера власттва недоимък. Изпратени са войскови части в долината на Оронт, за да се снабдят с храна. Под командването на Боемонд и Робер дьо Фландър около 20 хил. души тръгват на тази експедиция. Яги Сиян се опитва да се възползва от ситуацията (отслабването на кръстоносната армия), но Реймон дьо Сен Жил отблъсква опита на турския пълководец да напусне крепостта – 28 декември 1097 г.

Водачите на експедицията преценяват, че е неразумно да продължават и се връщат към Антиохия. Гладът продължава и това предизвиква първите отлъчвания. Пиер Отшелника и Гийом льо Шарпантие от Мелен са заловени, че се опитват да отидат нелегално в Св. Симеон. Боемонд ги мъмри публично пред цялата армия. Но и др. си тръгват, като някои дори отиват до Кипър да търсят провизии. В същото време си заминава и командирът на византийския контингент Татикий, който до този момент взима дейно участие в операциите. Една от версийте е следствие на интригите на Боемонд, който го убеждава, че животът му е заплашен, а всъщност иска да се отърве от него и да осъществи намеренията си относно Антиохия, които са свързани с получаването на града. Други информации дават сведения, че поради трудното положение, в което се оказва армията, Татикий е натоварен със снабдяването й.

Боемонд играе водеща роля в кръстоносната армия. Именно той успява да разколебае шпионите, информиращи турците за ставащото в рицарския стан, като опичат телата на няколко мюсюлмани и пуска слухът, че ще ги ядат. Това дава тласък на широко разпространената легенда в арабския свят за канибализма на кръстоносците. Тази легенда продължава да е обект на дискусий между историците.

В този момент се събира нова мюсюлманска войска. Предупредени от ориенталските християни, рицарите ги посрещат, оставайки пехотата си пред Антиохия. Кръстоносците разполагат едва с 700 конника. Битката се провежда на 9 февруари 1098 г. при Антиохийското езеро. В началото турците имат успех, но с решителен удар кръстоносците разгромяват противниците си, като също така превземат и крепостта Харим. Тази победа им осигурява 2-3 месеца спокойствие. Те успяват да построят 2 нови флота, а също и да отидат за подкрепление и материали в Св. Симеон.


* Наименованието франки е събирателно за западните рицари. Така мюсюлманиите наричат западните християни.

<-- 1  2  3  4  5  6  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.