е – музеен вестник > Уникални експонати >Османски ятаган от ХVІ в. в колекционната зала „Хладно и огнестрелно оръжие”
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Османски ятаган от ХVІ в. в колекционната зала „Хладно и огнестрелно оръжие”
Даниел Иванов

Едно интересно и красиво хладно оръжие е ятаганът, от турски yatagan. Предполага се, че той се появява през ХVІ в. като наследник на различни видове хладни оръжия с подобна форма, като египетския копеш, махайрата, испанската фалката и няколко други видове с същата форма на заточване на клина. Един от първите такива екземпляри е ятаганът на османския султан Сюлейман І Великолепни (1520 - 1566), който се съхранява в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция и е изработен някъде през 1526-1527.

Един от интересните и важни елементи на този тип хладно оръжие са надписите. По принцип от едната страна се инкрустират текстове от корана, от кого и за кого е изработено оръжието, посвещение и година на изработка, а от другата обикновенно има декоративна фигура или друг тип инкрустация от стилизирани растителни или геометрични орнаменти. Понякога тази украса заема 1/3 от острието.

В колекционната зала „Хладно и огнестрелно оръжие” на Националния военноисторически музей се съхранява ятаган, който заслужава изключително внимание, а именно защото това е един от най-ранно изработените ятагани. Освен стилизираните златни надписи, върху лявата страна на клина, в горната част на орнамента до петата с арабица е инкрустирана годината на неговата изработка – , а именно 975 г. от Емира или 1558 г. от Христа, което го прави един от най-ценните ятагани в колекцията на НВИМ.

Този ятаган е със стоманен, средно извит клин, и дръжка с чирени от бяла кост. Клинът има надпис на арабица и стилизирани растителни орнаменти, които са плътно изрисувани. Украсата по клина е от златна повърхностна инкрустация, която е типична за т. нар. Истанбулски и Балкански тип ятагани (типология по Е. Аствацатурян). Преди да бъде изработена инкрустацията, върху метала е било маркирано мястото където трябва да се сложи орнаментът. По клина, в горната му част до челото от двете страни има по един улей. На челото на клина, около 8 см. от петата има инкрустиран със злато стилизиран растителен орнамент, а от края на този орнамент до върха на клина има улей.

Друг интересен елемент на ятагана е изработката и матиариалът на обковката на петата. Тя се намира в основата на ятагана, като започва от края на дръжката и скосено стига до челото на оръжието. Петата се явява продължение на дръжката. Тя е изработена от жълт метал, по всяка вероятност злато. По нея са гравирани геометрични фигури и е сложен по-един черен скъпоценен камък в средата от всяка страна. Дължината и е 8 см.

Дръжката е направена с чирени от бяла кост и е с големи „уши” – това са накрайниците на дръжката, които наподобяват на уши. Обковката по дръжката е от жълт метал със стилизирани растителни орнаменти и геометрични фигури, а по нея са апликирани 7 броя червени камъни. Дължината на клина е 62 см., а тази на дръжката 15,5 см., като общата дължина на оръжието е 77,7 см.

Ако се вгледаме в изработката и материалите на украсата по клина, на изработката и материалите на дръжката и обковката на петата, вероятно този ятаган е бил изработен за на някой богат поданик на султана.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.