е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Боевете на Шипченския проход през август 1877 година
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Боевете на Шипченския проход през август 1877 година


/133 години от Шипченската епопея/


Радиана Петкова - главен уредник в Национален Парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, Казанлък

Конкретният оперативен план на военните действия от страна на Русия в започналата Руско-турска война 1877-1878 г. се базира на стратегическия план на ген. Николай Николаевич Обручев, началник на Военно-научния комитет при Главния щаб на на руската армия. За неговото успешно осъществяване с главна цел – сломяване на военната мощ на Османската империя за кратко време – от особена важност се оказва овладяването на проходите през Централна Стара планина. Тази задача се възлага на специално сформиран отряд, наречен Преден, с командир ген. Йосиф Владимирович Гурко.

След овладяването на старата българска столица Търново се създават реални възможности за навлизане в предпланините на Балкана и изтласкване на турските части от Твърдишкия, Хаинкьойския (дн. Хаинбоаз - Проход на републиката), Тревненския и Шипченския проход. Поради малобройността на Предния отряд не е възможно да се проведе фронтална атака към който и да било от проходите. След извършване на съответните действия, отвличащи вниманието на противника от мястото на действителното преминаване на Стара планина, частите на Предния отряд се придвижват през труднопроходимия Хаинкьойски проход и излизат южно от Балкана. Започва подготовката за превземане на Шипченския проход, включваща най-напред овладяването на Казанлък и с.(дн.град) Шипка. Проведените от север и юг руски атаки на прохода в рамките на два дни принуждават турския отряд да го напусне през нощта на 6/18 срещу 7/19 юли 1877 г.

Завземането на Шипченския проход от русите позволява на главните сили на Предния отряд да продължат предвиденото настъпление на юг. На тази територия техен противник се оказва многочислена турска армия, командвана от Сюлейман паша. Най-тежкият и кръвопролитен сблъсък между тази армия и руските части става на 19/31 юли 1877 г. край гр.Стара Загора. Предният отряд е принуден да се оттегли към старопланинските проходи и малко по-късно разформирован.

В началото на август 1877 г. настъпателният устрем на руската армия е спрян във всички направления, а самата тя принудена да води отбранителни действия. В тази обстановка от особено значение се оказва задържането на овладените старопланински проходи. За изпълнението на тази задача Главното руско командване сформира нов отряд, наречен Балкански /или още Южен/. За негов командир е назначен ген. Фьодор Фьодорович Радецки. Отрядът със специално предназначение и численост около 48 000 души включва пехота, кавалерия и други части, включително и шест опълченски дружини. Поради голямата дължина на фронтовата линия /над 120 км/ и недостатъчната численост на бранителите, за отбрана на проходите се създават формирования, които при нужда да поемат първите удари на противника и в същото време да осигурят бързото придвижване на основния резерв на отряда към нападнатите участъци.

По силата на своята географска даденост /най-краткият път, свързващ Северна България с Одрин и Цариград/, както и поради сравнително доброто състояние на пътя, Шипченският проход придобива изключително важно стратегическо значение в началото на август 1877г. и за двете воюващи страни. Намерението на Сюлейман паша е да премине колкото се може по-бързо с войските си в Северна България, да се съедини с частите на Осман паша в Плевен и така обединените армии да осъществят повсеместно настъпление към разширеното руско предмостие при Свищов. Съвсем логично отговорът на руските войници и български опълченци е само един – задържане на прохода на всяка цена, превръщайки го в непревзимаема крепост за многохилядната турска армия. Изпълнението на тази изключително важна задача се възлага на 5 500-ен отряд с командир ген. Николай Григориевич Столетов, началник на Българското опълчение. Бъдещите герои са от състава на 1., 2., 3., 4., 5. опълченски дружини, три батальона от 36. пехотен Орловски полк, 2. и 5. батарея от 9. артилерийска бригада и 2. планинска батарея (общо 27 оръдия). Именно към тях се обръща генералът със следните думи, когато след няколко дни войските на Сюлейман паша се разполагат в началото на Шипченския проход:”Помнете, юнаци, че цяла Русия се надява на вас да удържите Шипченските позиции, а България очаква от вас свободата си!

Междувременно Сюлейман паша, действайки с малки войскови подразделения в района на Еленския проход, успява да заблуди командването на Балканския отряд, че се готви да премине с армията си през този проход. И докато ген. Ф. Ф. Радецки изпраща общия резерв на отряда от Търново към гр. Елена, основните турски сили се съсредоточават срещу Шипченския проход. Това разминаване на двете главни сили е причина в началото на шипченските боеве защитниците на прохода да отблъскват атаките на един многократно превишаващ ги по численост противник.

Първата телеграма, предвестник на последвалите я тревожни съобщения от Шипка, е изпратена от ген. Н. Г. Столетов следобед на 7/19 август 1877 г., който вижда като „на длан” целия корпус на Сюлейман паша, построяващ се в подстъпите на Балкана. На следващия ден вечерта ген. Ф. Ф. Радецки узнава от втората, още по-обезпокоителна телеграма, за движението на турските войски към руските позиции и за разполагане на главните им сили югоизточно от прохода. Увереността на ген. Н.Г.Столетов, че „всичко ще се разиграе тук” все още не може да промени схващането на ген. Ф. Ф. Радецки за посоката на главния удар. Според него турските маневри на Шипка са само демонстративни и той не спира движението на резервите към Еленския проход. Все пак на разсъмване, малко преди атаката на войските на Сюлейман паша, ген. Ф. Ф. Радецки, начело на резерва, с бърз ход се насочва към Шипченските позиции.

Отбраната на прохода включва основно две позиции: Предна и Главна. Окопите на Предната позиция са разположени от западната, южна и източна страна на в.Св. Никола, като тази позиция обхваща и скалистото продължение на върха, наречено Орлово гнездо. Артилерийската й защита се осигурява от три батареи: Голяма (четири 9-фунтови полски оръдия, разположени на западния склон на върха, Малка (две 9-фунтови полски оръдия) – на източния склон на върха и Стоманена батарея (6 оръдия „Круп”, едно планинско оръдие – наследство от напусналия върха турски гарнизон и 2 полски 9-фунтови оръдия) – до завоя на пътя на самия превал на прохода. За началник на Предната позиция е назначен полк.Михаил Павлович Толстой.

Главната позиция е разположена на около 1,5 км северно от в.Св. Никола и включва Централната, Северна и Волинска височина. Две батареи (Централна и Кръгла) осигуряват артилерийския обстрел към подстъпите й. Тук се разполагат две роти от 2. батальон на 36. пехотен Орловски полк. В навечерието на боевете началник на позицията е полк. Фьодор Михайлович Депрерадович.

На Лявофланговата позиция от отбраната на прохода (пространството от Стоманената батарея до източния склон на Северната височина) се разполагат опълченците от 2., 3. и 5. дружина.

Планът на турското командване за 9/21 август 1877г. предвижда нанасянето на главния удар да се осъществи от изток, откъм в.Малък Бедек, който да доведе до пробив в руската отбрана. Същевременно провеждането на ангажиращи демонстративни действия от юг допълнително ще отслаби руския фронт и в крайна сметка той ще бъде разкъсан на части и унищожен. Основните ударни сили са 2. и 3. бригада на Реджеб паша и Вейсел паша (16 табора), поддържани от една планинска батарея. Началник на тези части е Реджеп паша. Провеждането на демонстративните действия от юг се възлага на 1. бригада (8 табора), командвана от Шакир паша. В резерв са оставени три бригади (24 табора).

Орлово гнездо - худ. А. Попов, копист Д. Добрев

Боевете за прохода започват в 3 часа след полунощ на 9/21 август 1877 г., когато многобройна нередовна турска войска принуждава 4. опълченска дружина, разположена като прикритие над с.(дн. град) Шипка, да се оттегли към върха. Към 7 часа сутринта авангардът на Реджеп паша заема в.Малък Бедек, където започва да разполага батарея с девет амбразури. Положението на защитниците на прохода се усложнява и от действията на таборите на Шакир паша на пътя, южно от в. Св. Никола, които превръщат демонстративната атака в действителна. Застрашени са позициите около Малката батарея, но орловци и опълченци отблъскват успешно атакуващите турци с точен огън. Третата турска атака е насочена към десния фланг на руската защита около Голямата батарея, но и тя е отблъсната успешно. Малко по-късно колоната на Реджеб паша атакува неуспешно левия фланг на Предната позиция.

Около обед числото на защитниците на Шипченския проход нараства на 7 300 човека с пристигането от Севлиево на 35. пех. Брянски полк. Полкът е оставен в резерв на Главната позиция, а неговият командир полк. Александър Осипович Липински е назначен за началник на тази позиция.

Около 13 часа турските атаки се възобновяват отново, предшествани от съответната артилерийска подготовка. От върховете Малък Бедек и Демир тепе към Стоманената батарея настъпват таборите на Реджеб паша, последвани във втора линия от табори от резерва, които атакуват не само същата батарея, но и позициите на 2., 3. и 5. опълченска дружина. Посрещнати от огъня на руската артилерия, разположена на Главната позиция и пушечната стрелба на опълченците, врагът е принуден да отстъпи на изходните си позиции, понесъл големи загуби.

По фронта от юг възобновяват действията си частите на Шакир паша. Особено продължителна и опасна се оказва тяхната втора атака от юг и югоизток към Стоманената батарея. Преценил обстановката правилно, полк. М. П. Толстой разполага целия резерв над батареята и така създадената двойна огнева линия се оказва непреодолима преграда за атакуващия противник. Разстоянието между двете противникови групировки на места е толкова малко, че се стига и до непосредствени щикови хватки.

След тези атаки започва настъплението на таборите на Реджеб паша от юг и изток. Фронтовата линия достига на север до склоновете на връх Демиевец. Целта на турците е овладяването на седловината между двете руски позиции. Попаднали обаче в обсега на артилерийския огън на Централната и Кръгла батарея, те са принудени да отстъпят назад.

По-упорит се оказва Шакир паша, който прави шести опит да завземе Стоманената батарея. Действията му са отново неуспешни, но достигнатите от неговите войници позиции се оказват едва на 150 м. от руската отбранителна линия, обхващайки я от запад, юг и югоизток. Тази близост им позволява още веднъж късно вечерта да атакуват участъка около батареята, но са отблъснати успешно с ръкопашен бой от руските защитници.

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.