е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Боевете на Шипченския проход през август 1877 година
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Карта на бойните действия

Денят 10/22 август се оказва еднакво важен и за двете воюващи армии. На тяхното командване е пределно ясно, че на следващия ден всяка една от тях ще се опита да промени съществуващото положение в своя полза, защото постигнатият резултат, какъвто и да е той, ще послужи като катализатор за по-нататъшния развой на цялата война. Базирайки се на получените разузнавателни сведения, Сюлейман паша разработва нов план за действие, според който командваните от него части се прегрупират така, че да извършат успешен обход и обкръжаване на руската отбрана от изток, запад и юг. На изток и югоизток се разполага отрядът на Шакир паша (16 табора и 20 оръдия – около 11 000 души), който включва и колоната на Реджеб паша. От североизток се предвижда руската Главна позиция да бъде атакувана от новосформирана турска колона (5 отбрани табора – около 2 000 души и черкези), намираща се под командването на Вейсел паша. На запад от Главната позиция е изпратена също новосформирана колона (4 табора с три оръдия и черкези) с командир Расим паша. Южно от Предната позиция е отрядът на Салих паша (10 табора – около 5000 души и 6 оръдия). На в.Малък Бедек турците разполагат още една батарея и няколко оръдия – на връх Демир тепе.

Фактите от този ден недвусмислено показват, че турското командване, базирайки се на значително по-големия числен състав на войските си в сравнение с този на руския отряд, успява да организира опасен кръгов обхват на неговите позиции, заплашващ в определен момент да завземе пътя за Габрово и по този начин да обхване в смъртоносен обръч защитниците на прохода. В отговор на намеренията на своя противник, от своя страна ген. Н. Г. Столетов осъществява също известно прегрупиране на силите си с една единствена цел- организиране на динамична и резултатна кръгова отбрана, даваща възможност на командирите на отделните участъци не само за самостоятелни действия, но и за поддържане на ефективна връзка както помежду си, така и с командването на отряда. За защита на Предната позиция са определени 1 800 души, а за Главната – 4 100. Резервът на руско-българския отряд е около 1 400 човека. Първи батальон от 35 пех. Брянски полк сменя ротите от Орловския полк на в.Св. Никола (3. рота от 36. пех. Орловски полк остава на Орлово гнездо), четири брянски и три опълченски роти се разполагат по двата фланга на Стоманената батарея , а 4. рота от 1. опълченска дружина заема лявофланговия окоп на Голямата батарея. По време на боевете тук са изпратени още три опълченски роти. Десния фланг (с Волинската височина) е отбраняван от 2. и 3. батальон от 35. пех. Брянски полк и 3. батальон от 36. пех. Орловски полк.

Най-критичният ден за отбраната на Шипченския проход – 11/23 август започва рано сутринта с артилерийски огън от турските батареи, разположени на върховете Малък Бедек, Демир тепе и Демиевец от изток и на връх Малуша от запад. Почти по същото време в настъпление от три страни на руската отбрана преминава и пехотата. Първи към Волинската височина и връх Узункуш тръгват таборите на Расим паша. Малко по-късно от изток настъпва и отрядът на Шакир паша. Част от него атакува левия фланг на Главната позиция, а останалите табори, заедно с други четири от колоната на Салих паша, се насочват към Стоманената батарея и Предната позиция. Почти по същото време неочаквано от североизток отрядът на Вейсел паша атакува Кръглата батарея и връх Узункуш. На много места по фронтовата линия се стига до ръкопашни схватки с щикове и приклади.

Кръговата отбрана на руско-българския отряд и умелото маневриране с резервите са основната причина всички турски атаки до обед да бъдат отблъснати успешно. Въпреки това положението на бранителите остава тежко – боеприпасите се оказват недостатъчни, липсва топла храна, горещината и жаждата допълнително влошават тяхното състояние.

Следобед най-атакувани от турските части са Волинската височина и левия фланг на Главната позиция, където се намират опълченските дружини. Техните настъпателни действия целят прекъсването на връзката с Габрово, откъдето защитниците на прохода очакват пристигането на така необходимата помощ – изпратените вече към Шипка 4. стрелкова бригада и казаци от 23. Донски казашки полк. Слабите противникови действия към Предната позиция позволяват на ген. Н. Г. Столетов да изпраща части от нея към застрашените участъци в тила и фланговете на Главната позиция. Независимо от упоритата съпротива на руските войници и българските опълченци около 16 часа оределите войници на Волинската височина получават заповед да я напуснат.

Настъпват най-тежките и драматични часове за бранителите на прохода. Жегата е неописуема, патроните и снарядите са на привършване, а загубите на жива сила – огромни. Тази обстановка в един момент поражда смут и колебание сред някои войници, които се насочват към тила. И тогава се проявяват смелостта и високият дух на такива руски и български офицери като полк. А. О. Липински, полк. Депрерадович, полк. К. И. Кесяков, щабс-кап. Поликарпов. А майор Константин Борисович Чиляев, командир на 3. опълченска дружина се обръща към своите войници със следните думи: „Братя! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, докато ни дойде помощ, а ако не успее да дойде, ние всички ще положим тук костите си за освобождението на България.” И запява песента „Шуми Марица”, вдъхвайки кураж и смелост на опълченците.

С тази мисъл да отстояват прохода до последен дъх и до последна капка кръв се сражават и останалите изтощени до крайна степен защитници. За всички обаче е ясно, че една поредна и добре организирана повсеместна атака на противника, ще се окаже фатална за руския отряд. В тези тревожни часове на очакване от Габрово пристигат първите подкрепления – две сотни казаци от 23. Донски полк с един артилерийски взвод, а по-късно и авангардът на 4. стрелкова бригада. След пристигането на 16. стрелкови батальон ген. Ф. Ф. Радецки заповядва контраатака на Волинската височина, която завършва с успех за русите. Така е възстановена целостта на Главната позиция.

През нощта на прохода пристигат останалите батальони на 4. стрелкова бригада и 2. бригада (55. пех. Подолски полк и 56. пех. Житомирски полк) на 14. пехотна дивизия. Разчитайки на новото съотношение на силите, ген. Ф. Ф. Радецки решава да премине към настъпателни действия с цел отхвърлянето на противника от съседните командни височини. Ожесточени боеве между двата отряда се водят и през следващите три дни, но отбраната на прохода вече е достатъчно стабилизирана и готова да приеме всяко неочаквано нападение от страна на противника.

Тези исторически за съдбата на цялата война боеве имат своята висока цена – общият брой на излезлите от строя руски войници и български опълченци е 3 842, от които 875 – убити, 2 842 – ранени и 125 – безследно изчезнали. Общите загуби за турската армия са 6 744. И може би тук е мястото да посочим дейността на цивилното българско население – мъже, жени и деца, които оказват всеотдайна помощ от всякакво естество на руските войници и българските опълченци по време на шестдневните боеве на Шипченския проход. Сред грохота на оръдията, под дъжд от куршуми и снаряди, те носят вода, превързват ранените, помагат за тяхното изнасяне от бойното поле и съдействат при изкачването на артилерия и боеприпаси към позициите на прохода.

Удържането на Шипченския проход от руската армия през август 1877г. поставя успешното начало за продължилата и по-нататък отбрана на прохода през есента и зимата на 1877-1878г. Именно героизмът на неговите защитници през всички тези месеци го превръщат в здрава твърдина, която до края на войната не позволява на турската армия да премине в Северна България. Ето защо след убедителната военна победа на Русия полк. Михаил Лаврентиевич Духонин, командир на 55. пехотен Подолски полк, пише за Шипка и нейните войници: „Дълго и упорито задържахме Шипка и я задържахме, докато не настъпи най-после часът на пълния разгром на нашия противник. С цената на какво бе постигнато това! Не грешат тези, които считат, че то е резултат на извънредно тежка служба. И най-доброто въображение не би могло да пресъздаде условията на тази служба по време на петмесечната отбрана на Шипка. Никой от бойците не се нуждаеше от подканяне. Тази служба каляваше защитниците и постепенно направи мнозина от тях герои. И техният брой нарастваше ежедневно не само числено, но и качествено. Колко много излязоха от строя! Но онези, които оцеляха, бяха напълно надеждна бойна сила, готова и способна да отстои докрай. Как можехме да не задържим Шипка с такива юнаци!”

* * *

Днес за историческите сражения, разиграли се преди 133 години на връх Шипка и едноименния проход напомнят десетките паметници, издигнати от признателните поколения на някогашното бойно поле. По-голямата част от тях са руски, построени със средства на участвалите в Шипченските боеве полкове и с лични средства, дарени от потомци на загинали в тях офицери. Три са българските паметници – два от тях , направени по инициатива на Плевенското поборническо-опълченско дружество през 1910г., се издигат на позициите на 3. и 5. опълченска дружина. Третият паметник – Паметникът на свободата на връх Шипка е най-величествената проява на признателността на българския народ към делото на загиналите в Руско-турската война 1877-1878г. руски офицери, войници и български опълченци. Експозицията в Паметника, руските офицерски гробове, братските гробища и възстановените

Батареи ежедневно напомнят на многобройните посетители на Национален парк – музей „Шипка – Бузлуджа” за славната и героична Шипченска епопея. Всяка изминала година ни отдалечава от това събитие, но подвигът на руско-българския отряд през лятото на 1877г. никога няма да бъде забравен. Героите на Шипка ни показаха най-ценния урок за безсмъртие – истинско бойно братство, безпределна любов към България и велика саможертва в името на нейната свобода и достойно бъдеще.

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.