• Facebook
  • Facebook
  • Facebook
  • Facebook

<<  ОКТОМВРИ  >>

Завършва ветеринарния отдел на Императорската Медико-хирургическа академия в Санкт Петербург, Русия (1877). Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като ветеринарен лекар в артилерийската част на руската армия. След войната се отзовава на поканата на българското правителство и става главен ветеринарен лекар в милицията и жандармерията на Източна Румелия (1880). От ноември 1885 г. е ветеринарен лекар на 2-ри артилерийски полк в Шумен. Уволнява се от армията по собствено желание (1887) и работи като окръжен ветеринарен лекар във Варна. По-късно постъпва отново на военна служба (1893) и заема длъжността ветеринарен лекар в 3-и артилерийски полк. През 1906 г. е назначен за началник на Военноветеринарно отделение и ветеринарно-ремонтна служба при Военното министерство и Главен ветеринарен лекар на войската. Като такъв развива особено активна дейност по време на Балканските войни (1912 – 1913). Излиза в запаса през 1914 г. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

Завършва Военното училище в София (1880) и служи в пехотата. През Балканската война (1912 – 1913) е етапен комендант в с. Стралджа, Ямболско. В Междусъюзническата война (1913) командва новосформираната 13-а пехотна дивизия и воюва срещу сръбската армия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление. След войната преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст. 2 кл.

Завършва Константиновското военно артилерийско училище в Санкт Петербург, Русия, (1878) и Михайловската артилерийска академия (1883) в същия град. Като юнкер участва в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на 26-а артилерийска бригада. След Освобождението служи в 1-ва пеша видинска батарея. От 1883 до 1885 г. е помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Под негово ръководство се извършва превъоръжаване с трофейните стоманени оръдия „Круп“. След Съединението (1885) поема управлението на Военното министерство (10 септември 1885). Взима мерки за организиране отбраната на Западната граница на България. По време на Сръбско-българската война (1885) осъществява връзката между корпусите и Щаба на войската. За заслугите му във войната е утвърден на длъжността военен министър (22 ноември 1885) и повишен в чин майор. Остава на този пост до 12 август 1886 г., когато подава оставка и преминава в запаса. В края на 1890 г. заминава на лечение в гр. Мерано, Италия, където умира на 20 януари 1891 г. По случай 25-годишнината от победата в Сръбско-българската война (1885), костите му са пренесени и тържествено погребани на 15 септември 1910 г. в София. Автор на „Ръководство по артилерия. Ч. І-ІІ“ (1889 – 1891). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст.

Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885) командва народното опълчение от Царибродска околия и Долноневлянския отряд, който прикрива направлението Пирот-Трън-Брезник. Воюва при Мало Малово, Бански дол, Сливница и Пирот. Проявява лична храброст и умение в командването на подчинените му части. До 1887 г. служи във Военното училище и като началник на военното окръжие в Бургас, след което се уволнява от армията. През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и изпълнява длъжността комендант на жп гара Ръждавица. На 27 юли 1913 г. е произведен в чин майор. Награден с военен орден „За храброст“ IV ст.

Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Кавалерийската офицерска школа в Санкт Петербург, Русия (1884). Заема длъжностите адютант-ковчежник в Конвоя на княз Александър І (1880) и ескадронен командир в 1-ви конен полк (1885). В Сръбско-българската война (1885) поема командването на конния полк и участва в сраженията при Цариброд и Пирот. След войната е назначен за почетен флигел-адютант на княз Фердинанд І (1888 – 1890) и зачислен завинаги в списъците на 1-ви конен полк. През 1890 г. става първият инспектор на конницата в българската войска. От 1892 г. поема командването на кавалерийската дивизия. По време на Балканската война (1912 – 1913) е заместник-инспектор на кавалерията, а в Междусъюзническата война (1913) – командир на Македонската полева подвижна конница, която воюва срещу сръбската армия при Пирот и Ниш. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 3-а дивизионна област (1916). Награден с орден „Св. Александър“ ІІ ст. с мечове.

Завършва Военното училище в София (1883). През Сръбско-българската война (1885) командва рота в 3-и пехотен бдински полк и участва в отбраната на Видинската крепост. От 1906 до 1908 г. заема длъжността комендант на София, след което е изпратен на стаж в Монтаржи, Франция. На 1 януари 1910 г. е произведен полковник и назначен за командир на 5-и пехотен дунавски полк. По време на Балканската война (1912 – 1913) командва 8-и пехотен приморски полк, с който воюва при Селиолу, Гечкенли и Караагач. В Междусъюзническата война (1913) води полка в боевете срещу сърбите на Калиманската укрепена линия. През 1914 г. поема командването на 4-а пехотна преславска дивизия, с която се сражава през Първата световна война (1915 – 1918). Ръководи войските при овладяването на Тутраканската крепост и пробива на Кубадинската позиция. От 1917 г. до края на войната заедно с дивизията води успешни отбранителни действия на Южния фронт при Завоя на р. Черна. След демобилизацията е назначен за началник на 3-а военна инспекционна област. В края на 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от армията. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІІІ ст. 1 кл.

Участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885). Завършва Военното училище в София (декември 1885) и служи в 7-и пехотен и 8-и резервен полк. През Балканската война (1912 – 1913) командва дружина в 3-и пехотен полк, а в Междусъюзническата война (1913) е командир на 65-и пехотен полк. След Балканските войни поема командването на 24-и пехотен полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно заема длъжностите командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна македонска дивизия (1915) и офицер за поръчки в Министерство на войната (1918). На 1 ноември 1915 г. е ранен тежко в боя при с. Долно Чичево (дн. в Република Македония, община Градско). След войната преминава в запаса (19 август 1919) и до 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ (16 април 1925). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл.

Завършва Военното училище в София (1887) и Генералщабна академия във Франция (1908). Служи в кавалерията като командир на ескадрон, помощник-командир на Лейбгвардейския полк (1909) и началник на Кавалерийската школа (1911). На 7 ноември 1912 г. поема командването на Лейбгвардейския конен полк, с който участва в Балканската война (1912 – 1913) при атаката на Одринската крепост. В укреплението „Хадарлък“ пленява коменданта на крепостта Шукри паша. По време на Междусъюзническата война (1913) ръководи действията на полка в боевете за връх Букова глава (24-25 юни 1913) и Босилеград. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 2-ра конна бригада от кавалерийската дивизия в състава на 2-ра армия. През 1916 г. е уволнен от армията и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл.

Завършва Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1904). От 1906 до 1908 г. е началник-щаб на 1-ва бригада от 3-а пехотна дивизия, а от 1908 до 1910 г. - адютант в 1-а военна инспекционна област. Участва в Балканската война (1912 – 1913) като старши адютант в щаба на 3-а пехотна дивизия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема последователно длъжностите началник-щаб на 2-ра пехотна дивизия (септември 1915 – януари 1916), началник на Оперативното отделение в щаба на 1-а армия (януари 1916 – януари 1917), командир на 58-и пехотен полк (януари 1917 – март 1917) и началник на Оперативното отделение в щаба на 1-ва армия (март 1917 – октомври 1918). На 29 октомври 1918 г. е назначен за началник на Военното училище, а през 1919 г. – за Главен интендант на армията. От 3 септември до 3 декември 1920 г. заема длъжността Началник на Щаба на армията, след което излиза в запаса. Подпредседател на Съюза на запасните офицери (1924 – 1934) и министър на вътрешните работи (1934 – 1935). Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Създаден с указ № 41 на княз Александър І от състава на 7-а ломска, 9-а берковска и 15-а свищовска пехотна дружина, полкът прославя името си във войните за национално обединение. Пръв негов командир е руският офицер подполковник Маслов, а от 21 септември 1885 г. - капитан Марин Маринов. През Сръбско-българската война (1885) влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус и участва в боевете при Врабча (3 ноември), Сливница (5-7 ноември) и атаката на Три уши (7 ноември), където капитан Маринов е тежко ранен и по-късно умира. По време на Балканската война (1912 – 1913) е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия (3-а армия). Участва в Лозенградската операция (9-11 октомври), Люлебургаз - бунархисарската операция (15-19 октомври) и атаката на Чаталджанската позиция (4-5 ноември), където загива командирът на полка полковник Георги Тенев. В Първата световна война (1915 – 1918) е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия. Участва в Моравската (14 октомври – 9 ноември 1915) и Косовската операция (10 ноември – 4 декември 1915). Води боеве на Южния фронт в Баба планина и при Червената стена. След подписване на Солунското примирие (29 септември 1918) полкът е разформиран, а знамето – спасено от плен благодарение на командира полковник Минчо Сотиров и знаменосеца подофицер Ангел И. Петров. Полкът е формиран отново през 1928 г. През Втората световна война е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия и от ноември 1940 г. до януари 1941 г. е на Прикриващия фронт, а от април 1941 г. до юли 1942 г. - в Скопие и Крушевац. От септември 1944 г. полкът е включен във Видинския отряд и заедно с 22-ри и 23-и граничен участък взима участие в отбраната на граничната линия северно от Белоградчик до Дунав. В Балканските войни (1912 – 1913) загиват 19 офицери, 32 подофицери и 1 267 редници, в Първата световна война - 20 офицери, 110 подофицери и 887 редници, а при отбраната на северозападната граница (1944) полкът дава 13 убити.

Според плана за войната българската армия в състав от 599 870 души с 1 116 оръдия воюва на най-важния театър на военните действия – Източна Тракия, а останалите съюзници (Гърция, Сърбия и Черна Гора) - на Македонския театър на военните действия. Главният стратегически удар се нанася с 60% от въоръжените сили на България (1-ва и 3-а армия) на Тунджанското направление – Ямбол, Елхово, Лозенград, Караагач, Чаталджа. С около 40% от войските е блокирана Одринската крепост, овладени са Родопите и Беломорието и се водят съвместни действия със съюзниците на струмското направление. В зависимост от поставените цели и постигнатите резултати войната се разделя на два периода: първи – от началото на войната до 16 януари 1913 г., през който се провеждат Лозенградската и Люлебургаз - бунархисарската операция, атаката на Чаталджанската позиция, бойните действия в Родопите и Беломорието, по долините на реките Места и Струма; втори – от 17 януари до 13 март 1913 г., през който българската армия отразява настъплението на Чаталджанската и Галиполската армия на противника и провежда Одринската операция. Войната завършва с победа на балканската коалиция, в която най-съществен принос има българската армия.

Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев излитат от летище Свиленград в 9:30 ч. с биплан „Албатрос Ф ІІ“. По време на 50-минутния полет над района Одрин-Кадънкьой-Папазтепе разкриват дислокацията на противниковите части и хвърлят две ръчни гранати „Гелер“ над важния военен обект гара Караагач. До края на Балканската война (1912 – 1913) самолетите се използват за разузнаване, бомбардиране на военни обекти в тила и ЖП гари, хвърляне на позиви, коригиране огъня на артилерията и фотографиране. С това българските летци поставят основите на бойното използване на авиацията.

Завършва Военното училище и школата на Луи Блерио в Етамп, Франция (1 август 1912). Участва в Балканската война (1912 – 1913) като пилот от Аеропланното отделение. На 17 октомври 1912 г. изпълнява разузнавателна задача със самолет „Блерио“ над района Кадънкьой-Доганджа. По време на полета е обстрелван с артилерийски и пушечен огън и се приземява с 9 пробойни. На 19 октомври предприема пробен полет след като предишният ден е заменил част от самолетния стабилизатор. Прелитайки 200-300 метра изгубва скорост, стремително полита към земята и експлодира. Самолетът „Блерио“ и неговият пилот изгарят. Българската военна авиация дава своята първа жертва. Със заповед № 90 от 25 юни 1920 г. на министъра на войната поручик Топракчиев е повишен в чин капитан със старшинство от 11 октомври 1912 г. Награден с военен орден „За храброст“.

Участието ѝ се обособява в два основни периода: маневрен – от 1 октомври 1915 г. до края на 1916 г. и позиционен – от началото на 1917 г. до 29 септември 1918 г. По време на маневрения период българската войска провежда Моравската, Овчеполската и Косовската операция, отразява настъплението на съглашенските войски в долината на р. Вардар и преследва отстъпващата сръбска армия в Македония (1915). През 1916 г. армията ни провежда на Южния фронт Леринската и Струмската настъпателна операция. Впоследствие 3-а армия съвместно със съюзниците воюва срещу Румъния, провежда Тутраканската, Кубадинската и Мунтенската настъпателна операция и достига до р. Серет. В позиционния период (1917 – 1918) българската войска води отбранителни действия на Южния и Добруджанския фронт, няколко пъти проваля настъплението на противника при Дойран, но не удържа неговия удар през септември 1918 г. България мобилизира във войната общо над 1 милион души, което представлява около 20% от населението на страната. За 36 месеца по бойните полета загиват, умират от рани и болести и изчезват 101 234 офицери, подофицери и войници, а над 155 000 са ранените. По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието на Българската армия в Първата световна война няма аналог в нашата нова история.

Вдъхновител на идеята за създаването ѝ е председателят на Българския национален комитет д-р Георги М. Димитров, главен секретар на БЗНС в изгнание. Със заповед № 53 на началника на Главната квартира на Американските въоръжени сили в Европа, ротата е включена в структурите на Северноатлантическия пакт (НАТО) с постоянно местоположение в гарнизона на 7-а американска армия до гр. Гермерсхайм, Германия. Тя е в състав 200 войници български доброволци, организирани в 4 взвода по образец на американската пехотна рота. Командири на военната част последователно са лейтенант Стефан Бойдев, капитан Борислав Байчев и капитан Димитър Кръстев. Рота 4093 изпълнява охранителни функции до разформирането ѝ на 20 юни 1964 г.

В изпълнение на общата стратегическа цел за завършване разгрома на германските войски на Балканите пред армията ни е поставена задачата да овладее долините на р. Морава, р. Вардар и района на Косово поле, да прекъсне направленията за оттегляне на хитлеристката група армии „Егея“ от Гърция и Егейските острови и да осигури левия стратегически фланг на Червената армия. Активните действия на 2-ра, 1-ва и 4-а армия се свеждат до четири едновременни и последователни по фронта и в дълбочина настъпателни операции (Нишка, Косовска, Страцино-кумановска и Брегалнишко-струмишка), проведени от 8 октомври до края на ноември 1944 г. Заедно с 17-а съветска въздушна армия и частите на ЮНОВ Българската армия допринася за по-бързото освобождаване на източните райони на Сърбия и Македония. В хода на бойните действия загиват 5 692 български офицери, подофицери и войници, а ранените са 12 501 души.

КОНТАКТИ

България, 1505, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамвай: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: m.museum@bol.bg
            nvim.pr@gmail.com