• Facebook
  • Facebook
  • Facebook
  • Facebook

<<  ЯНУАРИ  >>

С княжески указ № 190 от 31 декември 1907 г. е създадена Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. На 12 януари 1908 г. указът влиза в сила, а от 1997 г. тази дата се отбелязва като официален празник на военното ни разузнаване. По време на Балканската война (1912 – 1913) за първи път е осъществено въздушно разузнаване и са направени опити за радиосмущения, подслушване и прехващане на чужд радиообмен. В хода на Първата световна война (1915 – 1918) към армиите и щабовете на дивизиите функционират разузнавателни служби. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) Разузнавателната секция е разформирана. През 1939 г. възобновява дейността си, а през 1940 г. е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел към Щаба на войската с три отделения. След Втората световна война (1939 – 1945) той прераства в Разузнавателен отдел на Генералния щаб, чиято задача е водене само на външно разузнаване. От март 1950 г. се нарича Разузнавателно управление на Генералния щаб. В негово подчинение преминава парашутно-разузнавателен батальон (1951), формирана е отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване, създаден е отряд за радиотехническо разузнаване (1957) и е открита школа за подготовка на кадри (1972). На основата на Разузнавателното управление се създава Главна дирекция „Военна информация“ (1999), която по-късно е трансформирана в Служба „Военна информация“ (2000). Днес главните приоритети в дейността ѝ се определят от участието на България в колективната европейска и евроатлантическа система за сигурност.

Участва в Априлското въстание (1876) и Руско - турската война (1877 – 1878). Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново като командир на взвод в 3-а дружина на Българското опълчение. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерската стрелкова школа в Санкт Петербург, Русия (1883). По време на Сръбско-българската война (1885) командва Трънския отряд. От 1885 до 1904 г. е командир последователно на 2-ри пехотен струмски, 18-и пехотен шуменски и 7-и пехотен преславски полк, а от 1900 до 1904 г. – на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повишен в чин генерал-майор, след което е уволнен по собствено желание. В Балканската война (1912 – 1913) поема командването на Македоно-одринското опълчение (23 септември 1912) и на Кърджалийския отряд (11 октомври 1912), с който завършва освобождаването на Източните Родопи, овладява Гюмюрджина и пленява турския корпус на Явер паша при с. Мерхамлъ (14 ноември 1912). През август 1913 г. преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, Русия (1884). Служи като началник на инженерното отделение във Военното министерство и главен инженер на българската войска (1885). В навечерието на Сръбско-българската война (1885) ръководи изграждането на инженерни съоръжения на Търновско – Сейменската позиция, при Перник, Петрохан и Цариброд. По време на войната е помощник-командир на Владайския отряд и участва в боевете на Сливнишката позиция (5-7 ноември 1885). През 1887 г. преминава в запаса и преподава инженерно дело във Военното училище. По-късно отново постъпва в армията (1900) и изпълнява длъжностите началник на Инженерното отделение при Щаба на армията (1905 – 1907), командир на железопътната дружина (1907 – 1908), началник на техническата част във Военноинженерната инспекция при Военното министерство (1908). Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

Завършва Военното пехотно училище в Одеса (1880) и Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, Русия (1888). През Сръбско-българската война (1885) е в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и се сражава при Цариброд и Пирот. По-късно преподава фортификация във Военното училище в София (1886). Участва в детронирането на княз Александър І (9 август 1886), а след контрапреврата (10 август 1886) емигрира в Русия и служи като военен инженер. На 1 ноември 1897 г. се завръща в България и постъпва в българската войска. Заема длъжностите офицер за особени поръчки към Военноинженерната инспекция (1898 – 1900), командир на 2-ра пионерна дружина (1900 – 1904), временен началник (1904 – 1908) и инспектор на Инженерните войски (1908). От 1908 до 1912 г. е в запаса. В навечерието на Балканската война (1912 – 1913) е началник на военните съобщения и етапите към тиловото управление. След превземането на Лозенград (11 октомври 1912) става военен губернатор на града. На 19 януари 1913 г. е назначен за началник на Източния сектор при обсадата на Одрин. Под негово командване е нанесен главния удар при общия щурм на Одринската крепост (11-13 март 1913). След превземането на Одрин е началник на Одринския гарнизон и губернатор на Източна Тракия. По време на Междусъюзническата война (1913) е министър на войната (28 юни 1913 - 22 август 1913). Автор на „Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им“ (1909), „Спомени от балканските войни“ (1929), „В пустините на Средна Азия“ (1939) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Завършва Военното училище в София (1879). Участва в Сръбско-българската война (1885) и командва сапьорна рота. В следващите години е командир на 13-и пехотен рилски полк (1887 – 1892), 22-ри пехотен тракийски полк (1893 – 1894), 21-ви пехотен средногорски полк (1894 – 1897), 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия (1900 – 1903) и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия (1903 – 1912). По време на Балканската война (1912 – 1913) поема командването на 8-а пехотна тунджанска дивизия, с която участва в щурма на Одринската крепост (11-13 март 1913). В Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Главното интендантство (1915 – 1916). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл.

Завършва Военното училище в София (1902) и служи в 1-ви и 25-и пехотен полк. Последователно заема длъжностите командир на рота в Школата за запасни офицери, командир на рота във Военното училище и командир на 7-а пехотна дружина. Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918). Уволнява се от армията и преминава в запаса през 1922 г. Създател е на българската войнишка хорова песен и автор на повече от 40 военни марша, сред които „Ний ще победим“ (1900), „Изгрей, зора на свободата“, „Срещен марш“ и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

Завършва Военното училище в София (1908), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1914) и Военната академия в София (1921). Служи в 7-и пехотен преславски (1908 – 1911) и 21-ви пехотен средногорски полк (1911). По време на Балканските войни (1912 – 1913) командва рота в 1-ви пехотен софийски полк. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като офицер за поръчки в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1915 – 1916), командир на рота и дружина в 43-и пехотен полк (януари – август 1917), помощник-началник (август – декември 1917) и началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия (декември 1917 – септември 1918). След войната е помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на армията (октомври 1918 – април 1921), помощник - председател на Военноисторическата комисия и главен редактор на военните издания (1921 – 1922), началник на секция в Щаба на армията (1922 – 1924). От 25 юли 1924 г. командва 18-а пехотна етърска дружина, а от 12 август с.г. – 12-а пехотна балканска дружина. В следващите години последователно заема длъжностите преподавател във Военното училище (1927 – 1931), началник на пехотното отделение в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (1931 – 1934), флигел-адютант в Свитата на цар Борис ІІІ (1934 – 1935), командир на 5-и пехотен дунавски полк (1935 – 1936). В началото на 1937 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Под негово ръководство са проведени Големите царски маневри (1937) – първата официална проява на българската войска след Първата световна война (1915 – 1918). Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Един от основоположниците на българската батална живопис. Завършва Художествено- индустриалното училище в София (1915). Участва в Балканската война (1912 – 1913) и прави първите ескизи на забележителните си творби „Българската артилерия минава през телените мрежи при Одрин“, „Боят при Караагач“, „Булаир“ и др. По време на Първата световна война (1915 – 1918) служи към щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия и създава известните картини „Боят при Тутракан“ (1916), „Дъжд на фронта“ (1916), „Обоз през Морава“ (1917) и др. След демобилизацията преподава в Художествената академия (1920 – 1933), а от 1933 до 1945 г. е щатен военен художник към Щаба на армията. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

Завършва Военното училище (1910) и Военната академия в София (1925). Участва в Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) като командир на рота в 18-и пехотен етърски полк. От март 1918 г. е началник на Картечното училище към 1-ва армия. През периода 1919 – 1926 г. завежда курс по картечно дело във Военното училище, строевата подготовка на 5-и пехотен дунавски полк и горската служба на 13-а търновска жандармерийска дружина. В следващите години (1926 – 1935) е началник на секция в Щаба на армията, командир на 1-ва жандармерийска дружина и на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири, завеждаш тактико-стрелковата подготовка в пехотния отдел на Стрелковата школа, началник на отделение в Щаба на армията, командир на 6-а пехотна дружина и на 6-и пехотен търновски полк, началник на Пехотната школа. Последователно заема длъжностите началник на Военната академия (1935 – 1936), командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1936), началник на Военните учебни заведения (1936 – 1937) и на Военното училище (1937 – 1938), помощник - началник на Щаба на армията (1938). На 10 декември 1938 г. е назначен за началник на Щаба на армията и като такъв преработва плана за военновременното развръщане на войската и продължава процеса на нейното модернизиране и превъоръжаване. Не приема присъединяването на България към Тристранния пакт и на 11 август 1941 г. се уволнява по собствено желание. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Завършва Военното училище (1912) и Военната академия в София (1926). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от Инженерни войски. Последователно заема длъжностите командир на 4-а пионерна, 3-а инженерна и 2-ра колоездачна дружина. Командва 3-и инженерен полк (1927 – 1928) и дружина в Школата за запасни офицери (1928 – 1929). В следващите години е началник на Школата за запасни офицери (1929 – 1932), военен аташе в Букурещ (1932 – 1933) и Варшава (1934 – 1935), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия (1933 – 1934). От 1938 до 1943 г. е командир на Трудови войски. След присъединяването на Южна Добруджа (1940) ръководи действията по възстановяването на областта. Автор на публикации по отделни проблеми на военноинженерното изкуство. Награден с военен орден „За храброст“.

Завършва Военното училище (1915) и Военната академия в София (1930). Специализира във Франция (1924 – 1925) и Италия (1932 – 1933). Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в 15-и пехотен полк (1916) и пилот в 2-ро аеропланно отделение на летище Удово (1917 – 1918). След войната служи на летище Божурище (1918 – 1927) и във Военната академия в София (1927 – 1930). Последователно заема длъжностите офицер в Генералния щаб (1931 – 1934), инспектор на класовете във Военното училище (1934 – 1935), началник на Разузнавателния отдел (1935 – 1936) и военен аташе във Франция (1936 – 1939). По време на Втората световна война (1941 – 1945) командва 6-а пехотна (1940 – 1942) и 15-а пехотна дивизия (1942 – 1944). Министър на войната от 2 септември 1944 до 9 септември с. г. На 9 септември 1944 г. е назначен за главнокомандващ Българската армия във войната срещу Германия (1944 – 1945). Разработва план „Запад“, ръководи действията на 1-ва, 2-ра и 4-а армия през първия период на войната и осъществява взаимодействие между нашето командване и командването на 3-и украински фронт. След войната е главен инспектор на войската и началник на бойната подготовка (1945 – 1946), пълномощен министър във Франция (1946 – 1947), преподавател по История на военното изкуство във Военната академия (1950 – 1953). Излиза в запаса през 1953 г. Автор на „Отстъплението на 4-а армия от Брегалница 1913 г.“ (1930), „Общоевропейската война. Източният военен театър (1914-1918) (1934), „Тактика на въздушната война“ (1935) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Завършва Военното училище (1920) и Военната академия в София (1928). Служи като помощник-началник на секция в Генералния щаб (1928 – 1930), командир на рота в Школата за запасни офицери (1930 – 1931), преподавател в офицерския и подофицерския курс в Пехотната школа във Велико Търново (1931 – 1934), инспектор на класовете във Военната академия (1934 – 1936), началник на Разузнавателната (1936 – 1938) и Оперативно-мобилизационната секция в щаба на 7-а пехотна дивизия (1938 – 1940), началник на Учебното отделение в Щаба на войската (1940 – 1944). През юни 1944 г. е назначен за началник-щаб на 16-а пехотна дивизия, а през октомври с. г. – за началник-щаб на 4-а армия. Участва в заключителния етап на войната срещу Германия (1944 – 1945). От 16 февруари 1945 г. заема длъжността началник-щаб на 1-ва българска армия. След войната е началник на Школата за запасни офицери (1946) и на Военната академия (1946 – 1948). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 1 кл. Автор на „Кратка история на Отечествената война“ (1958), „Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия“ (1964), „До Алпите с Първа българска армия“ (1975).

Завършва Военното училище в София (1946). Служи като командир на Парашутната дружина (1947) и началник на Парашутно-десантна служба във войските на ПВО и ВВС. Той е първият българин, който извършва парашутен скок от самолет МиГ-15 чрез катапултиране и поставя височинен рекорд при скок от самолет Ил-28. За особени заслуги към авиационните спортове е удостоен с почетния диплом „Пол Тисандие“ на Международната авиационна федерация. Изпълнява над 2000 скока и постига 6 световни и 7 републикански рекорда. Загива на летище Божурище (25 февруари 1964) при изпълнение на скок.

КОНТАКТИ

България, 1505, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамвай: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: m.museum@bol.bg
            nvim.pr@gmail.com