• Facebook
  • Facebook
  • Facebook

АРХИВ 2010

НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК 3 МАРТ – ДЕН НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ


В чест на националния празник 3 март Националният военноисторически музей обявява ден на отворени врати за своите посетители. Гостите ще имат уникалната възможност да видят, изнесени само за този ден, оригинала на Самарското знаме, пазен във фондовете на НВИМ, както всички оригинални знамена на опълченските дружини, сражавали се в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. За да може повече посетители да се докоснат до спомена за повратните и величави събития, увенчани с възвръщането на България сред европейските държави, музеят ще работи с удължено време от 10:00 до 20:00 часа. През целия ден ще се прожектират емблематични български игрални филми, свързани с идеята за отстояване на българската държавност – “Хан Аспарух”, “Под игото”, Капитан Петко Войвода”, “Пътят към София”.

На националния празник оповестяваме началото и на дарителска акция. Като благодарим на всички досегашни дарители и приятели на музея, приканваме притежателите на архивни документи, фотографии и предмети, свързани със славната военна история на България, да ги предоставят на Националния военноисторически музей, където те ще бъдат запазени за идните поколения като част от българското военноисторическо наследство. Предметите, събрани в рамките на акцията до 15 април и свързани с Втората световна война ще бъдат показани в изложбата, която НВИМ организира по случай Гергьовден 6 май – празник на Българската армия и 9 май, ознаменуващ 65 години от края на Втората световна война. Тогава ще бъдат връчени дарителски грамоти на всички, включили се в нашата инициатива.

Заповядайте да отпразнуваме заедно деня на Освобождението. Входът е свободен, както за разглеждане на музейната експозиция, така и за филмовите прожекции.



ЗНАМЕНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ, СЪХРАНЯВАНИ В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ


Знамето на 1-а дружина на Българското опълчение е ушито по поръчение на Добродетелната дружина. След създаването на Българско опълчение, през май 1877 г. тя взема решение да се съберат пари от българските емигранти в Румъния за изработване на две знамена, които да се осветят и връчат на опълченците. На председателя на Славянския благотворителен комитет в Москва, г-н Иван С. Аксаков е поръчано “да има добрината да поръча тези знамена…” Макар и изработени в Русия знамената носят български национални символи: цветовете – бяло, зелено, червено, подредени така, както ги познаваме днес и изправен коронован лъв. Знамената са предназначени за първите две дружини на опълчението. Знамето не взема реално участие в Руско-Турската война 1877-1878 г. не само поради закъснялото му доставяне, но и поради нежеланието на руското командване дружината да участва със знаме с неруска символика в бойни действия. След Освобождението то става знаме на софийска № 1 пеша дружина на Българската земска войска, която е формирана е през юли 1878 г. През Балканските войни знамето на 1-а дружина на Българското опълчение участва в боевете за освобождението и обединението на българските земи като знаме на 52-и пехотен полк.

Изработено през 1877 г. по поръка на Добродетелната дружина, това знаме е предназначено за 2- а опълченска дружина. То също не участва в реални бойни действия в Руско-турската война. През юли 1878 г. от тази дружина на Българското опълчение се формира кюстендилска № 2 пеша дружина на Българската земска войска. От 1884 г. 2- а кюстендилска дружина влиза в състава на 2- и пеши струмски полк и нейното знаме става полково. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. При разгръщането на армията по време на Балканските войни то е дадено на 40-и пехотен беломорски полк от 2-а тракийска дивизия, с която участва във войните.

Знамето на 3-та дружина на Българското опълчение /известно като Самарско/ е изработено от жителите на гр. Самара. На специалната церемония за връчване на знамето, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г. войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето казва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие”. Със знамето 3- та дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. В чест на третата годишнина от боевете при Ески Загра, през 1880 г. знамето е наградено с първа степен на военния орден „За храброст”. Знакът му е вграден в специално изработена богато декорираната сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. След Освобождението става знаме на радомирска № 3 пеша дружина на Българската земска войска.

4-а опълченска дружина получава знаме от Априлското въстание, известно като Горнооряховско знаме. То е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг - за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев - Македончето. Войводите са арестувани, знамето е взето от турците и се е намирало в конака в Търново. При влизането на руските войски в града, жителите превземат конака, намират знамето и се обръщат с молба към ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След като тържествено е осветено, той го връчва тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото знаме, шито в България предвождало в бой дружините на Българското опълчение. След Освобождението, през юли 1878 г. то става знаме на пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор през февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана. 20- а дружина става 2- а пеша пловдивска дружина. Дружината носи знамето при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война 1885 г.

Още едно знаме е имало в Българското опълчение – знамето на 5 дружина. Изработено е със средства на българската общност в гр. Киев. С писмо от април 1878 г. началникът на котленския отряд съобщава на командирите от 1-а, 2-а и 5-а опълченски дружини да изпратят войници да получат от щаба на опълчението знамена. Разпоредено е да се пазят в дружините до специално разпореждане. Знамето не взема участие в бойни действие, но е заедно с дружината през целия и боен път. След Освобождението от състава на 5-а дружина на Българското опълчение, през юли 1878 г. в гр. Казанлък се формира казанлъшка № 23 пеша дружина на Българската земска войска и тя получава знамето на 5- а опълченска дружина. След реорганизирането на земската войска на Източна Румелия в Източно-Румелийска милиция дружината е преименувана в 4- а пеша казанлъшка дружина. Заедно с нея знамето участва Сръбско-българската война 1885 г.


Назад

КОНТАКТИ

България, 1505, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамваи: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: nvim@militarymuseum.bg
e-mail: nvim.pr@gmail.com